Чу се тактичното покашляне на Мери. Те се отдръпнаха един от друг. Оливър нямаше сърце да порицае прислужничката, тъй като тя изглеждаше много изтормозена.
— Дойдох да наглеждам Сюзън. Помислих, че Вивиан може да иска да си почине малко.
— Благодаря ти, Мери — каза Вивиан и погледна Оливър. Той се зарадва, когато видя щастливото й лице. — Мисля, че първо бих искала да се изкъпя.
Тя хвърли на Оливър един дързък поглед. Той се усмихна, тъй като вече знаеше как щяха да прекарат остатъка от деня.
— Върви си, Мери, и си почини — каза Сюзън, след като не бяха изминали и пет минути, откакто Оливър и Вивиан си бяха тръгнали.
— О, не мога…
— Нищо ми няма, а една хубава дрямка ще ми се отрази още по-добре.
— Щом си сигурна…
— Сигурна съм.
Щом момичето излезе от стаята, Томас се прозя, протегна се и тръгна бавно нагоре, към главата на Сюзън. Тя се усмихна, когато го усети да се свива до врата й.
— Благодаря ти, Боже, че тя прие предложението му, без да вдига врява. Толкова се страхувах, че гордостта й може да я накара да извърши някоя глупост.
Обърна се към Томас и почеса огромния котарак зад косматите му уши.
— Тя ще се омъжи за него, той ще залови онзи луд и всички ние ще можем да заживеем спокойно тук. А сега нека да се порадваме на един здрав сън. А, Томас?
Те се венчаха след няколко дни.
Сватбеното тържество беше скромно. Бяха само Вивиан, Оливър, Хенри, Сюзън и Дейвид. Церемонията се състоя сутринта.
Валеше силен дъжд и денят беше мрачен, но Вивиан не се притесняваше от това. Цялото й внимание беше насочено към мъжа, с когото щеше да прекара останалата част от живота си.
Докато слушаше познатите думи на свещеника, струваше й се, че те никога не бяха звучали по-красиво.
В този свещен съюз, в който сега се свързвате. Оливър и Вивиан…
Сватбената й рокля беше от тежка кремава коприна, украсена с френска дантела и перли. Сакото и панталоните на Оливър бяха черни, а бялата му ленена риза беше с жабо и с гофрирани маншети. Жилетката му беше избродирана със златни конни. Никога не беше изглеждал по-красив.
Вивиан, ще вземеш ли този мъж за свой съпруг, за да живеете заедно в брачно съгласие? Ще го обичаш ли, ще го подкрепяш ли, ще го почиташ ли и ще се грижиш ли за него, докато смъртта ви раздели!
— Да.
Тогава свещеникът се обърна към Оливър и той също даде своето съгласие.
Имаше някаква умиротворителна сила в тези свети думи, казани на церемонията. Вивиан се усети толкова сигурна и спокойна на своя сватбен ден! Беше уверена, че ще прекара заедно с Оливър целия си живот.
Погледни милостиво на този мъж и тази жена, които дойдоха да търсят Твоята благословия и ги дари с милостта си…
Оливър се обърна към нея и я хвана за ръката.
В Името на Бога, аз, Оливър Кристджън Грей, взимам теб. Вивиан Ленър, за моя съпруга и ще деля с теб радости и скърби, богатство и бедност, болест и здраве, обич и любов, докато смъртта ни раздели. Това е моята тържествена клетва.
После Вивиан пое ръката му, впери пламнал поглед в него и каза своята клетва с чист и ясен глас.
Свещеникът повдигна пръстена и го благослови, после Оливър го постави на третия пръст на лявата й ръка.
Вивиан, давам ти този пръстен като символ на моята клетва. С всичко, което представлявам и което имам, аз ти засвидетелствувам моята почит и уважение.
Тя не можеше да спре да му се усмихва. Сюзън се разплака. Дори очите на Хенри бяха подозрително влажни.
Със силата на Твоя Свещен Дух, запази ги от всички неприятели и ги дари с мир…
Никой не видя покрития с плащ мъж, който стоеше сам в един отдалечен ъгъл на голямата църква и наблюдаваше брачната церемония. Очите му бяха приковани върху Оливър и от погледа му не убягна начинът, по който той гледаше своята невеста. Мъжът се усмихна, когато си спомни думите, които булката и младоженецът си казаха.
Докато смъртта ни раздели…
ГЛАВА 15
Вивиан скоро откри, че няма опит в светския живот, който нейният съпруг водеше. Тя напредваше бавно, гледайки, слушайки, учейки се. Най-малко от всичко на света й се искаше Оливър да съжалява за техния брак или да го чувства като бреме.
Тя знаеше, че той я обича толкова силно, колкото и тя него и че не отдава голямо значение на лондонското общество. Но знаеше също, че между тях имаше и огромна дистанция, както в класово отношение, така и като житейски опит.
Макар че майка й произлизаше от аристократично семейство, Вивиан нямаше представа как трябва да се държи на официална вечеря или на бал. Беше ходила само на двата маскарада, но костюмите й служеха за удобно прикритие.