Днес беше решила да поработи известно време в градината. Работата там я успокояваше и отморяваше. Много й харесаха лехите с билките. Нейната градинка, за която се беше грижила с такава любов, докато беше на служба при мащехата си, й липсваше много.
Работите на Хилда не бяха потръгнали и тя беше избягала от Лондон точно преди кредиторите на Хоумър да пристигнат. Вивиан беше чула, че Хилда отишла на север.
Хоумър беше в приюта за бедни. Миранда се беше омъжила набързо за един мършав, пъпчив младеж, който имаше скромен доход, докато Дороти беше успяла да се подслони при една своя приятелка.
Фамилната къща на Вивиан заедно с всичко, което имаше в нея, беше отишла, за да се платят огромните дългове. Сега освен скъпоценните камъни, които майка й беше спасила от ненаситния, алчен Хоумър, не й беше останало нищо друго.
Но тя скърбеше повече за това, че семейството й беше пропаднало, отколкото за парите или богатството. Когато си мислеше за детето, което щеше да роди през зимата, тя твърдо бе решена да му даде любов и сигурност, твърдо бе решила да създаде щастливо семейство.
След като беше чула за брака й с Оливър, кръстницата й изпрати своите поздравления. Вивиан отговори с писмо в мил, добронамерен той. Розамънд беше единствената, която представляваше нейното семейство.
Вивиан седна на една пейка в градината и потънала в мисли, не чу кога Оливър се приближи до нея.
— Тази леха беше оплевена вчера — отбеляза той.
Тя вдигна поглед. Беше се върнал от утринната си езда в парка и все още бе облечен в дрехите си за езда. Джокаста стоеше до него — беше я взел със себе си, за да потича. Джона беше натежала от бременността и си почиваше.
— Виждам — стана от пейката тя, повдигна се на пръсти и го целуна по бузата.
— Поканени сме на вечеря от херцог и херцогиня Кронфийлд — каза той и се усмихна.
Толкова се беше страхувала, че това все някога щеше да й се случи! Не че не харесваше възрастната двойка, напротив — намираше ги за благородни и много добросърдечни, но светът на Оливър все още я плашеше и й се струваше странен.
— Колко мило от тяхна страна! Кога трябва да отидем?
— В началото на следващата седмица. Ще бъдем ограничен кръг само четиримата и някои от по-младите им деца.
Вивиан не можеше да измисли друга двойка, в чиято компания би се чувствала по-удобно от тази на херцога и херцогинята. Все някога трябваше да се престраши.
— Тогава трябва да приемем — каза тя.
— Ще им напишеш ли, че приемаме поканата?
— Разбира се — потвърди Вивиан. Изпращането на писмото бе друго задължение, но за щастие то не беше толкова страшно.
За аристократка, за каквато Хилда искаше да мине, домакинството й се управляваше по един доста немарлив начин. Тя беше прекалено стисната, за да наеме толкова слуги, колкото бяха необходими, за поддържане на добро домакинство. Така че Вивиан нямаше никаква представа какви задължения имаше всеки слуга съобразно поста, който заемаше.
— Какво ще правиш днес? — попита я Оливър.
— Първо ще пиша на херцога и семейството му, а после… ще намеря начин да се позабавлявам. — Тя видя загрижеността в тъмносините му очи и добави: — Близо до вкъщи.
— Би ли дошла с мен да пояздим заедно някоя сутрин?
— С удоволствие. Бих се радвала да мога да изляза от тази къща.
Ако интуицията не го лъжеше, Оливър беше много близо до разобличаването на предполагаемия убиец. Бърт Хейли беше стигнал до последната степен на самоунищожението си. Оливър беше споменал, че смята да се срещне с него след една седмица.
— Щастлива ли си тук, Вивиан? — попита я нежно той.
— Щастлива съм, че съм с теб — каза тихо тя. — И надявам винаги да е така.
— Не мога да ти помогна, скъпа моя — каза Сюзън, като разбърка с ръка къдриците й. — Никога в живота си не съм била в някоя от онези бляскави трапезарии. О, мога да ти кажа какви блюда най-вероятно ще бъдат сервирани, но това и ти сама го знаеш.
— Какво ще правя?
— И аз не знам. Може би ще трябва да гледаш какво прави господарката на къщата и да имитираш движенията й.
Бяха седнали до голямата дървена маса, която стоеше в ъгъла на огромната кухня. Вивиан стана и прекоси неспокойно дългата стая, после, като стигна до голямото огнище, тръгна отново към масата.
— Ще се чувствам отвратително, ако през цялото време трябва да внимавам и да бъда нащрек! Ами какво ще стане, ако Артър и Даяна изтълкуват погрешно действията ми и си помислят, че компанията им не ми приятна?
— Мисис, може би ще мога да ви бъда от помощ.
Вивиан се завъртя по посока на спокойния глас, а полите на роклята й изшумоляха. Хенри стоеше до вратата. В ръцете си държеше сребърен поднос, на който беше наредил сребърния сервиз за чай. Беше ходил горе, в библиотеката, за да занесе нещо за ядене и пиене на Оливър, който работеше над разни финансови операции. Болонката стоеше нащрек до него, доволна, че можеше да следва своя господар навсякъде из огромната къща.