— А моята кръстница знае ли?
— Не. Аз помагах при раждането и майка ти ме закле да пазя всичко в тайна. И двете лъжехме, като казвахме, че си се родила седмаче. Но аз щях да ти кажа истината преди да се роди бебето. Опитвах се да намеря подходящия момент.
— Ще дойдеш ли на вечеря в херцога някоя вечер? Те ще се радват да се запознаят с теб.
Сюзън пусна ръката на Вивиан и я изгледа с такава почуда, че Оливър едва сдържа смеха си.
— И какво ще правя аз там, мисис, сред тези хора от благороден произход?
— Но Хенри може да те научи… — спря Вивиан рязко по средата на изречението.
Оливър се усмихна, когато тя го погледна бързо, но неговото изражение показваше само престорено неведение.
— На какво може да я научи Хенри? — попита той с нежен глас.
Вивиан цялата пламна.
— Ох, Оливър…
— Кажи ми, Вивиан!
Той не искаше между тях да има тайни. Видя блясъка на сълзите и сълзи на смущение и срам.
— Има толкова малко неща в твоя свят, с които се чувствам наистина добре и удобно. Чувствам се истински у дома си, когато съм коленичила и помагам на Джона да роди малките си. Но ми е много тягостно, когато се намирам в някой голям салон и се правя на аристократична дама.
Оливър взе ръката й и я целуна.
— Беше чудесна тази вечер — каза той и се обърна към Сюзън. — Тя беше най-възхитителната дама на вечерта.
Изражението на Сюзън беше самодоволно.
— Познавам моето момиче и съм сигурна, че това е вярно. Тя беше истинска аристократка, дори когато чистеше огнището.
— Ами да, разбира се, че ще кажеш това — отговори Вивиан. — Оливър, не искам да се срамуваш от мен.
Оливър знаеше какво й коства това признание и я взе в прегръдката си.
— Никога, скъпа моя. Ти никога не можеш да ми дадеш повод за това.
Той гледаше как тя хапе устната си, а очите й отново се напълниха със сълзи.
— Не мога да спра сълзите си…
— Е, та това присъщо ли е на една бременна жена? — попита възмутено Сюзън.
Хенри току-що беше влязъл в спалнята и това, което чу, го накара да спре онемял.
— Да не би ушите ми да ме мамят, сър, или това, което чух Сюзън да казва, че…
— Ще имаме дете, Хенри. Някъде след Нова година. Така ще имаме още едно поколение от фамилията Грей.
— И това ще стане с моя помощ, разбира се — добави бързо Сюзън.
— О, но това е чудесно, сър — каза Хенри и Оливър видя с удивление как обикновеното спокойствие и сдържаност на неговия камериер се разбиха буквално на пух и прах.
— Чудесно, просто чудесно! Не съм на себе си от радост, сър!
С щастливи сълзи на блестящите си сини очи той сграбчи Оливър за раменете и му залепи по една целувка на всяка буза.
— Отлична работа, моето момче! Баща ви със сигурност щеше да бъде горд! Бебе! Ама вие нямате представа как едно малко човече развеселява и ободрява! Тепърва ще имам толкова много работа, която трябва да свърша. Сигурен съм, че Сюзън ще ми помогне да приготвим детската стая.
Оливър беше зяпнал от удивление. Това ли беше студеният и сдържан човек, който беше негов камериер през всичките тези години?
— Сега трябва да отида в килера и да донеса една бутилка от хубавия коняк — измърмори Хенри и тръгна несигурно към вратата. Изглеждаше така, сякаш беше понесъл голям шок. — Коняк — това е точно питието, с което трябва да отпразнуваме този случаи, с пелия му блясък и достойнство, които той заслужава.
Тримата останаха онемели, когато Хенри излезе от стаята. Чуваше се щастливото му мърморене, докато вървеше надолу по дългия коридор.
— Този човек съвсем полудя — отбеляза Сюзън. — Ако реагира по този начин само като чу, че тя е бременна, то сигурно няма да може да преживее раждането.
Оливър притисна Вивиан до себе си и се разсмя.
— Боже мой, каква вечер!
— А аз си имам чичо! — пошепна възторжено Вивиан.
— И седем малки кученца — каза Оливър и отново започна да се смее.
— И леля, и братовчеди — продължи Вивиан и започна да се смее. — Семейство!
Оливър я целуна силно, а усмивката му грееше от щастие.
— И бебе!
— О, Оливър, бебе…
— Какво й дадохте да пие на вечерята? — попита загрижено Сюзън.
— Вие сте луди! Всички сте полудели! — каза Вивиан и отиде да помилва Джона, преди да излезе от стаята.
— Ще отида да видя какво прави този мъж. Вероятно се е качил на покрива, за да търси там коняка — мърмореше тя, като тръгна забързано към вратата, а полата й се развяваше зад нея.
Оливър дори не забеляза кога тя напусна стаята, защото беше зает да целува невестата си.
ГЛАВА 16
Второто заплашително известие дойде след една седмица. Този път в плика беше сложена къдрица от косата на Вивиан.