— Никой няма да го иска — промърмори Вивиан, като повдигна малкото кученце и го притисна до бузата си.
Оливър не можеше да й откаже нищо и често се чувстваше победен. Той въздъхна, обърна се в голямото легло и дръпна завивките до раменете си.
— Хермес — пошепна той.
— Какво?
— Трябва да го наречеш Хермес, защото, мисис, той сигурно ще бъде като този бог, който отказвал да даде на хората съня.
Тя се засмя. Потърка носа си в кученцето, преди да го сложи обратно при братята и сестрите му. После се мушна в леглото при Оливър.
— Благодаря ти — пошепна тя, като се притисна към него и той почувства нейната топла, гладка кожа до тялото си.
Малкото кученце започна да скимти и Оливър се разсмя.
— Виенето е неговият талант — пошепна той, целувайки Вивиан по врата.
— Как разбра, че искам да го задържа?
— Как мога да не разбера това? — целуна я той отново. — А сега заспивай, преди да му е хрумнало да ни събуди отново.
— Обещаваш ли, че ще внимаваш? — каза тя, като го гледаше как се облича.
— Обещавам ви, мисис.
— Не се съгласявай, ако те извика навън, защото човек като него най-вероятно е много хитър и подъл.
— Ще бъда предпазлив.
Тя скочи развълнувана от леглото и изчетка едно петънце от палтото му.
— Толкова се страхувам за тебе!
Как можеше да й каже, че той се страхува много повече за нея! Мисълта, че може да й се случи нещо лошо, правеше живота му непоносим. Най-сетне беше дошло времето да се сложи край на този кошмар. Той искаше да живее живота си пълноценно, без страх, защото сега имаше всичко, за което си струваше да живее.
— Как се чувстваш? — попита я той.
— Сутрин не много добре, но през деня се оправям.
— Сюзън не може ли да ти даде нещо за облекчение?
— Тя казва, че неразположението е предзнаменование за силно бебе и че трябва много да внимавам какво взимам.
— Мъдра жена.
Той закопча копчетата на жилетката си, а после се пресегна за палтото си.
— Ще внимаваш, нали? — пошепна тя и той усети страха в гласа й.
Оливър се обърна, коленичи в краката й и взе ръцете в своите.
— Имаш думата ми. И как мога да не съм внимателен, когато вкъщи имам толкова много, за което си струва да се върна здрав и читав.
Когато Оливър влезе, клубът беше претъпкан с посетители. Но най-разгорещено беше около една маса в дъното на салона. Ако интуицията му подсказваше правилно, щеше да намери Бърт Хейли именно там.
След броени минути подозрението му се потвърди.
Младият мъж беше почервенял от възбуда и безсилие. Вече беше махнал богато избродираната си жилетка и диамантената карфица от връзката си и ги беше заложил като гаранция. Оливър имаше неприятното чувство, че тази нощ ще стане свидетел на това как Бърт ще прахоса и малкото, което му беше останало от огромното семейно богатство.
Той се присъедини към нетърпеливата група зяпачи, наобиколила масата. Ашли стоеше настрани, но по изражението на лицето му не можеше да се разбере какво мисли. Филип също беше тук, очите му показваха голямото му безпокойство.
— Оливър, колко мило от твоя страна да дойдеш при нас — каза Бърт, като фъфлеше леко думите.
Очите му бяха зачервени, а ръцете му трепереха леко, когато посегна към една карта. Явно беше пил много. Оливър не каза нищо, но не откъсваше очите си от разчорления, раздърпан мъж. Бърт, който обикновено се обличаше безукорно, тази нощ изглеждаше едва ли не немарлив. Косата му беше опъната назад, завързана на опашка с черна панделка. Бялата му ленена риза беше съдрана и изцапана. Сега, когато беше останал без жилетка, можеше да се види колко беше отслабнал. По погледа му се четеше някаква лудост и Оливър разбра, че трябва да действа много внимателно.
— Ще опиташ ли късмета си тази вечер? — попита Бърт и с това явно искаше да го предизвика.
— Дошъл съм да говоря с теб за други неща.
— О, Оливър. Какъв си джентълмен! — присви той зачервените си очи. — Нямаш представа колко много те ненавиждам!
— Мисля, че имам някаква представа за дълбочината на чувствата ти.
— Нима? И как можеш да ги разбереш, когато никога не си бил в моето положение?
Беше настъпил часът да хвърли ръкавицата.
Оливър облегна ръце на масата. Всички разигравания на другите маси престанаха. Напрежението в стаята беше осезаемо.
— Чуй ме! Приказвай или върши каквото искаш спрямо мен, но ако направиш нещо на моята съпруга, то знай, че ще те преследвам, ако трябва и до края на света, за да ти прережа гърлото.
Той не сваляше поглед от Бърт, за да наблюдава реакцията му. Мъжът почервеня още повече, кожата му се покри с гневни червени петна.