От всичко, което очакваше да й каже, тези думи я изненадаха най-много.
— Какво каза, Оливър?
Сега вече тя беше наистина изплашена.
— Ще те разбера, ако желаеш да си отидеш.
— За какво говориш?
— Бърт Хейли се опита да се самоубие тази вечер…
Тя сложи ръка върху устните си, но викът на потрес и неверие успя да се изтръгне от гърлото й.
— … и няма изгледи да преживее нощта.
— Той е жив?
— Куршумът беше изстрелян в слепоочието и той ослепя. Заведох хирург, но той каза, че нищо не може да направи.
— Къде е сега?
— Филип Блесингтън го заведе в дома си, след като семейството му не го прие.
— Горкият човек!
Настана гробна тишина.
— Защо искаш да те оставя? — пошепна съвсем тихо тя, но гласът й прозвуча ясно в тихата стая.
— Защото където и да отида и каквото и да направя, хората около мен умират.
— Кажи ми точно какво се случи?
— Не е важно.
— Важно е. Кажи ми. Оливър.
Той й разказа накратко.
— Не е твоя вината за това, което е станало.
— Не е ли? Тогава чия е?
— Не е твоя.
Тя се обърна и отиде до голямото бюро. Взе свещта, отиде до камината и я запали от изтляващите въглени. Мека светлина окъпа стаята.
— Не поемай вината върху себе си за нещо, което няма нищо общо с теб.
Той не отговори и тя продължи:
— Ти ми каза, че Бърт Хейли отдавна е на път да се самоунищожи и не е имало нищо, което би могъл да сториш, за да го спреш.
— О, не, аз просто го предизвиках и го тласнах към тази постъпка!
— Това, което той е направил, и начинът, по който баща му се е отнесъл към него, нямат нищо общо с теб…
— Мисля си, мисис, че вие може би няма да искате да продължавате да сте омъжена за човек, за когото се говори, че…
— Не давам пукната пара за хорските приказки.
Той не отговори.
— Наистина ли вярващ, че се интересувам от нещо друго освен от теб?
— Аз…
— Ти все още се питаш какво точно представлявам аз, нали, Оливър?
Ядосана, Вивиан повдигна полите си и тръгна към вратата. Когато натисна бравата, тя се обърна към съпруга си. Само гневът й попречи да му покаже колко беше разстроена.
— Това е всичко, което съм искала от теб, желала съм го повече от дрехи, от бижута или от каквото и да е друго. Мислех, че те познавам, Оливър, както смятах, че и ти ме познаваш. Борих се, за да ти помогна в това, което предприемаше, дори с риск да те загубя. А ето, че сега, когато най-малко го очаквам, аз те загубвам — пое си дълбоко въздух тя и усети болка в дробовете си.
Той продължаваше да мълчи, а от това я болеше още повече.
— Вярвах, че бракът е среща на разума, а не само на сърцето. — Гласът й трепереше, ръцете й — също. — А аз исках… исках… — огледа се обезумяла от мъка тя в слабо осветената стая. — О, но това няма повече никакво значение.
Вивиан излезе от стаята и той остана сам в мрака.
Имаше един човек, който се радваше на ненавременната смърт на Бърт.
Той седеше сам в къщата си. Беше съблякъл палтото си, беше разкопчал жилетката си и лицето му имаше изражение на човек, който изпитва крайно доволство. Сипа в чашата си от бордото и се заигра с една от изящните дантелени ръкавици, които лежаха на масата пред него.
Тя ще го напусне, сигурен съм в това.
Сега вече всичко ставаше много по-лесно. Бърт, без да иска му беше помогнал. Дори не се налагаше да убива момичето. Защото след като се постараеше да плъзнат най-лошите, най-отвратителните клюки за Оливър Грей, нито една жена в Лондон нямаше да иска да сподели живота му или леглото му.
И тогава ти ще бъдеш самотен и нещастен, Оливър, нали така? Точно както бях запланувал. Точно както се предполагаше, че ще стане…
Слуховете и клюките плъзнаха с удивителна бързина. Бяха толкова ужасни, отвратителни, зложелателни, че изисканите аристократи бяха смаяни и потресени.
Но всички слушаха. И всички говореха. Дори намираха време и въображение да поукрасят чутото.
Метресата му била намерена мъртва в къщата му. Гърлото й било прерязано. И само защото Оливър я хванал с друг мъж…
Ама не ти ли казах, че той убил онази, другата жена, в изблик на гняв, след като тя отказала да избяга с него.
Не е ли принудил със сила и това момиче да се омъжи за него? Шантажиране. Нещо като семейна тайна.
И, скъпа моя, знаеш ли, че между Оливър и бедничкия Бърт винаги е съществувала ненавист и…
Пролетта даде път на лятото, но слуховете продължаваха да се разпространяват. Въпреки че Вивиан отказа да напусне Оливър, всеки един от тях започна да води свой живот.