Скъпи Оливър.
Времето напредва бързо. Страхувам се, че на никого от нас не е останало много.
Вече ти обясних всичко. Не съм ти разказала само за лъжливата самоличност на брат ми и за начина, по който той я присвои от друг човек.
Той никога не ми обясни откъде се е сдобил с толкова огромно богатство. Казваше ми само, че е сключил договор за участие в някаква сделка и докато работите вървят добре, ние можем да си позволим известен комфорт и закрила в живота.
От самото начало знаех, че ме лъже.
Една вечер се беше напил и усетих, че се страхува ужасно от нещо. Опитах се да го успокоя и тогава истината излезе наяве.
Работил по моретата през годините, когато аз бях на служба при моята възрастна господарка. Мислил да спести пари, за да сме подсигурени, когато дойде да ме вземе. Но въпреки че работил много, не можал да спести почти нищо.
Отчаял се, че никога вече няма да ме види.
Тогава на борда на кораба, на който работил, се качили двама души. В този миг животът му се променил коренно.
Малкият Ашли Флеминг и неговата майка бягали от Колониите. Майка му била много красива жена, актриса, която била запленила бащата на Ашли. След като момчето се родило, тя го обикнала с цялата си душа, но все още искала да запази мястото си на сцената. Съпругът й бил на различно мнение и дълги години те все спорили и водили битки, докато накрая тя го напуснала, като взела и детето със себе си.
Даниел бил очарован и от двамата. Тъй като той и Ашли били единствените момчета на кораба, между тях се породило нещо като приятелство. Имало и още нещо — приликата между двамата била необичайна. Даниел дори сресвал косата си така, че да прилича на младия аристократ.
Трябва да ти разкажа тази част от историята бързо, защото според мен убийството на едно дете е най-печалното, най-скръбното нещо в този живот. Един ден излязла страхотна буря и корабът се сцепил на две. Даниел и Ашли били отнесени от течението. Държали се за малко парче дърво, останало от кораба. Държали се така в продължение на няколко дни и нощи, докато рано една сутрин видели в далечината кораб. Обаче от кораба не ги забелязали. Същата нощ Даниел натиснал главата на Ашли под черната вода и го удавил. Момчето било слабо и не оказало никаква съпротива. Даниел взел фамилния му пръстен, а колкото до дрехите му — те и без това били станали на парцали. Тъй като бил прекарал много дни на кораба, приказвайки с Ашли за живота, който го очаква в Англия, сега моят брат напънал мозъка си, за да си спомни всичко от разговорите.
Решил да стане Ашли.
Един кораб го видял и го прибрал на борда, но той се преструвал, че си е изгубил паметта. Пръстенът му подсигурил безпрепятствено завръщане в Англия, където баща му бил обезумял от скръб. Той никога не заподозрял, че момчето, което му върнали, не бил неговият собствен син. Често съм се чудила дали той е искал да вярва в лъжата, защото се е страхувал от истината. Възрастният Флеминг никога вече не станал същия след смъртта на любимата си. Той намерил утеха в този нов Ашли. А Даниел бил добър и любезен към него. Но дали чувствата му са били искрени, или са били продиктувани само от изгодата, не може да се каже със сигурност.
След внимателно наблюдение брат ми се научил да бъде джентълмен. Един прекрасен ден дойде да ме вземе и заведе в имението си в провинцията. Когато научих какво е направил, разбрах, че брат ми е обречен на злото. Вътре в него, там, където беше отредено да живее сърцето, зееше празнота. Много отдавна престанах да се страхувам от тъмното, защото видях, че то е навсякъде, дори вътре във всеки един от нас.
Последната ми надежда умря през онази нощ, когато той, напълно пиян, ми призна какво беше направил. Молих се за душата му и за това да ни бъде позволено, посредством Божията милост, да изживеем остатъка от живота си в спокойната провинция.
Но не би. Ти се върна вкъщи, Оливър, и съдбата задвижи хода на събитията.
Ашли Флеминг е твоят враг. Ти мислиш, че твоят противник е мъртъв, но дори и в момента, докато пиша тези редове, Ашли крои планове за смъртта на съпругата ти…
— Как могат да говорят за него такива работи! — пошепна Мери на Сюзън, докато приготвяше подноса със закуската на Вивиан.
Сюзън печеше сладкиши и въпреки че изглеждаше съсредоточена в различните пайове, кейкове, хлебчета и кифлички, които приготвяше, сърцето я болеше за младата й господарка.
— Той е най-добрият господар, който някога съм имала — продължи Мери, а тонът й беше такъв, че не търпеше възражение по въпроса. — Не вярвам на нито една дума от това, което казват за него.
— Така е — каза Сюзън, докато гледаше в пещта.
— Тя трябва да е станала, докато стигна до стаята й — каза тъжно Мери, като нагласи за последен път таблата. — Ако съдя по разхвърляното легло, струва ми се, че той спи с нея.