Приятелите на Кири бяха кариеристи, висше общество. Самият Александър не се чувстваше удобно с тях, а Джоуди със сигурност щеше да се притесни. Това, от което се интересуваха, бяха скъпи коли, ваканции в Европа, диаманти, инвестиции, а кръговете, в които се движеха, включваха някои от най-известните живи хора, от филмови звезди до състезатели от Формула едно, от финансови гении до драматурзи и писатели. Те класираха приятелите си според богатството и положението им, не според характера. Понятията добро и зло в техния свят не съществуваха.
— Тази тълпа няма да ти хареса — каза той на глас.
— През повечето време ще бъда в кухнята — отговори тя безгрижно. — Или ще помагам за сервирането.
Александър изглеждаше бесен.
— Ти си гост, не помощничка в кухнята.
— Глупости — измърмори Джоуди разсеяно. — Дори нямам подходящи дрехи като за гостите на Кири. Само ще ви излагам.
Той остави чашата от кафето, като се постара да не я стовари върху масата.
— Тогава защо, по дяволите, изобщо дойде?
— Марджи ме помоли.
Александър стана и излезе, без да каже дума повече. Джоуди щеше да съжалява за това посещение. А той съжаляваше, че Марджи бе настояла тя да дойде.
Купонът бе в разгара си. Александър бе посрещнал Кири на летището и бе занесъл куфарите й във втората стая за гости, срещу стаята на Джоуди. Кири, руса, стройна и богата, бе като семейство Коб — стари пари и стари връзки. Тя гледаше към Джоуди, без да я вижда, и по време на обеда говореше само с Марджи и Александър. За щастие имаше много други хора, които нямаха нищо против да говорят с Джоуди, особено една възрастна двойка, които очевидно не си знаеха парите, ако се съдеше по диамантите, с които бе обкичена дамата.
След обеда Кири помоли Александър да я закара до града и Джоуди тихо се извини и се оттегли в кухнята.
Тя си бе донесла за празненството една хубава черна рокля, купена от разпродажбата от местния супермаркет, и обувки с високи токове. Но през повечето време роклята бе скрита под престилката, с която претопляше и подреждаше канапетата и миеше чиниите и кристалните чаши, че да могат да се използват отново.
Чак към десет успя да отиде при Марджи и нейните приятели. Ала по това време Марджи вече се бе впила в Кири, а и Александър се въртеше наоколо, така че тя не успя да се доближи до нея.
Седна сама в един ъгъл, съжалявайки, че Дерек избяга така. Иначе поне щеше да има с кого да си говори. Заприказва се с възрастната дама, до която седеше по време на обеда, но дойде друго семейство и започнаха да обсъждат ваканцията си в Париж и един свой общ приятел, и Джоуди се почувства съвсем не в свои води. Отиде в друга компания, ала те говореха за ренти и инвестиции, а тя не знаеше нищо, с което да допринесе към разговора.
Александър с гняв забеляза, че Джоуди през по-голямата част от вечерта бе сама. Понечи да стане, но Кири дойде и увисна на ръката му, докато Марджи говореше за последната си колекция и предлагаше да я покаже сутринта на Кири. Кири се държеше много собственически с Александър. Те нямаха официални отношения, каквито той бе имал с много други жени. Може би затова тя не му даваше да мръдне настрани. Не можеше да понесе самата мисъл, че друга жена можеше да го погледне. Бе красива и се носеше добре, ала се държеше по начин, който не му харесваше, и определено бе груба с всичките му колеги, с които се срещаха. Не че имаше някаква представа с какво си изкарва хляба Александър. Беше богат и хората от неговия кръг и от кръга на Марджи приемаха, че той през цялото време работи в ранчото. Бе предупредил и Марджи, и Джоуди никога да не споменават, че работи в Агенцията за борба с наркотиците. Можеха да казват, че за развлечение се занимава с разузнаване, но нищо повече. Когато започна работа, Александър отдели много време да си създаде прикритие. Не бе разумно да позволи това да се разбере.
Междувременно Джоуди бе открила шампанското. Никога досега не си бе позволявала да пие на празненствата на семейство Коб, ала тази вечер се чувстваше особено изолирана и й стана мъчно. Харесваха й мехурчетата, финия аромат и изискания вкус. Затова изпи три чаши една след друга и скоро изобщо не я интересуваше дали гостите на Марджи и Александър се отнасят с нея като с барманка, която се е опитала да се натрапи в благородното им общество.