Забеляза, че бе пила прекалено много, когато тръгна към вратата и се блъсна в рамката. Започна тихо да се смее. Косата й се измъкваше от високата прическа, но това не я интересуваше. Тя извади кръглия гребен, който я придържаше, и тръсна глава. Гъстите вълни паднаха върху раменете й.
Това привлече вниманието на един мъж наблизо, отегчен автомобилен състезател, който бе довлечен на това провинциално празненство от жена си. Той измери Джоуди от глава до пети и въпреки роклята, която с нищо не я подчертаваше, бе заинтригуван.
Приближи се и се облегна на рамката на вратата, в която Джоуди така неочаквано се бе ударила.
— Заболя ли ви? — попита мъжът любезно и с едва доловим акцент.
Тя погледна с любопитство към новопоявилия се и успя да се усмихне накриво. Биваше си го, с къдрава черна коса, закачливи черни очи, мургав и атлетичен.
— Заболя ме само дебелата ми глава — отвърна Джоуди със смях. — Кой сте вие?
— Франсиско — отговори той и вдигна чашата си за наздравица. — Вие сте първата, която ме пита. — Наведе се, за да я погледне в очите. — Както виждате, аз съм чужденец.
— Наистина ли?
Мъжът бе очарован. Засмя се и това, в края на краищата, бе един възпитан светски смях.
— Аз съм от Мадрид. Не забелязахте ли акцента ми?
— Не говоря много езици — сподели тя тъжно и изпи каквото бе останало от шампанското. — Не разбирам от крупни финанси, не чета нашумели романи, не познавам филмови звезди и никога не съм ходила на почивка в чужбина. Затова си помислих да отида да седна в кухнята.
Той отново се засмя:
— Може ли да дойда с вас?
Джоуди многозначително погледна към лявата му ръка. Нямаше халка. Мъжът извади халката от джоба на панталона си и я завъртя пред нея.
— По купони ние не парадираме с брака си. На жена ми така й харесва. Това е жена ми — добави с чиста омраза и кимна към руса жена с прилепнала червена рокля, която приличаше на мокра. Жената се бе облегнала върху един много привлекателен рус мъж.
— Красива е — забеляза Джоуди.
— Тя е на всеки — отговори той студено. — Мъжът, когото сваля, е изгряваща филмова звезда. Той е беден, тя е богата. Тя финансира кариерата му, а в замяна той от време на време й дава под наем тялото си. — Очите й едва не изскочиха. Мъжът поклати изненадано глава: — Вие не сте светска дама, нали? Ние имаме свободен брак. Тя прави каквото си иска, аз също.
— Не я ли обичате? — учуди се Джоуди.
— Мислите, че човек се жени по любов — въздъхна Франсиско. — Какво дете сте. Аз се ожених за нея, защото баща й е собственик на компанията. Като негов зет управлявам състезателната кола.
— Вие сте автомобилен състезател! — възкликна тя. — Кири спомена, че ще дойдете.
— Кири… — Той сви устни и погледна към две студени гневни зелени очи над главата на Кири Дейн в другия край на стаята. — Тя беше миналогодишната ми забежка. Искаше да бъде забелязана в Монако. — Джоуди бе изненадана от липсата му на задръжки. Чудеше се дали Александър е знаел за тази връзка и дали го интересуваше. Никога не бе мислила, че той би си направил труда да разпитва за предишните любовни афери на приятелките си. — Приятелят й не ме харесва — отбеляза Франсиско разсеяно и вдигна чашата си. Джоуди погледна зад себе си. Кири се бе обърнала, ала Александър неочаквано се бе запътил право към тях. Франсиско направи гримаса. — Ето един човек, който по-добре да не ти е враг — сподели той. — Да не би случайно да имате нещо общо с него?
Джоуди се засмя малко прекалено високо.
— Боже мили, не. Аз съм готвачката.
— Моля? — не повярва на ушите си Франсиско.
Междувременно Александър бе застанал пред нея. Той взе от ръката й кристалната чаша и внимателно я остави на близката маса.
— Нямаше да я счупя, Александър. Знам, че е уотърфордски кристал.
— Колко чаши си изпила?
— Не ми харесва тонът ти — възмути се тя и се размърда тромаво, така че Франсиско трябваше да я хване за ръката, за да я задържи права. — Изпих три чаши и то не е силно, така че не съм пияна!
— Да, сигурно. — Александър я хвана за другата ръка и не чак толкова нежно я издърпа от Франсиско. — Аз ще се погрижа за Джоуди. А вие не е ли по-добре да си върнете съпругата?
Франсиско въздъхна и изгледа с копнеж Джоуди.
— Така изглежда. Радвам се, че се запознахме… Джоуди, така ли?
Тя се ухили пиянски:
— Всъщност Джордана, обаче повечето хора ми викат Джоуди. И аз се радвам, че се запознахме, Франсиско. Никога досега не бях срещала автомобилен състезател.
Той понечи да каже нещо, но бе късно, защото Александър вече я извеждаше от стаята.