Марджи се изправи и се обърна към него.
— Теб?
— Иска ми се да можех да те накарам да разбереш колко ми е омръзнало Джоуди да ми се мотае в краката всеки път, когато се прибера в собствената си къща. Не можем да имаме купон без нея, не можем да имаме празник без нея. Собственият ми рожден ден означава тя да бъде поканена! Защо не можеш просто да наемеш готвачка, когато ти трябва, вместо да ми натрапваш някогашната си най-добра приятелка?
— Мислех, че харесваш Джоуди, поне малко — заекна Марджи.
— Тя не е от нашата класа, Марджи — настоя Александър, все още ядосан, че бе загубил самообладание, и бесен, че Джоуди бе виновна за това. — Никога няма да подхожда на нашите кръгове, колкото и да се опитваш да я приобщиш към тях. Тази вечер обясняваше, че е готвачката, и това не е много далеч от истината. Тя е самоходно обществено зло. Не знае нищо за нашия начин на живот, не може да проведе един приличен разговор и се облича като бездомница. Излага ни.
Марджи въздъхна нещастно.
— Надявам се, че не си й наговорил тези неща. Тя може да не е от висшата класа, но е сладка и мила, и не клюкарства. Джоуди е единствената истинска приятелка, която някога съм имала. Не че съм се държала много като приятелка — добави тъжно.
— Би трябвало да имаш приятелки от своята класа — отбеляза той хладно. — Не искам повече да я каниш тук — заключи твърдо и вдигна ръка, когато Марджи се опита да възрази: — Говоря сериозно. Намери някакво извинение, ала я дръж далеч оттук. Няма да позволя твоята парцалива приятелка да ми налита. Не искам повече да ми се пречка в краката на никакви празници или, Боже опази, на моя рожден ден! Ако искаш да се видиш с нея, иди до Хюстън, живей в Хюстън, но не я води повече тук!
— Наистина ли се опипа да те прелъсти?
— Не искам да говоря за това. Беше ужасно неловко.
— Сигурно ще бъде в ужас, когато сутринта се събуди и си спомни какво е правила. Каквото и да е било то — добави Марджи с надеждата да разбере нещо повече.
— Аз самият ще бъда в ужас месеци наред. Кири ми е стабилна приятелка и аз нямам намерение да се натискам с някоя друга жена зад гърба й. Джоуди би трябвало да го знае. Не че ми се струва, че за нея има някакво значение, когато става дума за мен или за женен автомобилен състезател.
— Тя никога не е пила, доколкото знам — опита се да я защити Марджи. — Не е като майка ни, Леке.
Той стисна зъби. Поведението на Джоуди бе събудило болезнени спомени за майка му, която пиеше често и много. Александър се чувстваше неудобно всеки път, когато им идваха гости, а тя изпитваше удоволствие по всякакъв възможен начин да кара сина си да се чувства неудобно. Глупавото държание на Джоуди бе върнало кошмара.
— На света няма нищо по-отвратително от пияна жена — каза на глас. — Направо ми се повдига.
Марджи затвори капака на миялната машина и я включи. Раздаде се ужасен звук от счупено. Кристалът! Тя трепна.
— Не ме интересува какво се е счупило. Аз не съм готвачка, не мога да мия чинии. Аз съм модна дизайнерка.
— Наеми помощничка на Джеси — предложи той.
— Добре — предаде се Марджи. — Няма повече да каня Джоуди. Ала как да й го кажа, Леке? Тя никога няма да разбере и това ще я обиди.
Александър го знаеше и не можеше да понесе да го чуе. Лицето му се изпъна.
— Просто я дръж далеч от мен. Не ме интересува как.
— Ще измисля нещо — каза безсилно Марджи.
Навън в коридора пребледнялата Джоуди тихо се промъкваше обратно към стълбите. Бе дошла със закъснение да измие чиниите, все още изтръпнала часове след трескавите ласки на Александър. Бе замаяна, не на себе си от надеждата, че може да бе започнал да я вижда в друга светлина. И чу това, което той каза. Чу всяка дума. Тя го отвращаваше. Тя всъщност бе такова обществено зло, че Александър никога не я искаше отново в къщата си. Бе го поставила в неудобно положение и се бе държала като глупачка.
Беше прав. Бе се държала глупаво и сега щеше да си плати за това, като я изхвърлят. Единствените близки, които имаше, вече не я искаха.
Върна се в стаята си, затвори тихо вратата и вдигна телефона да смени билета си за полет рано сутринта.
По изгрев слънце отиде в стаята на Марджи. Изобщо не бе мигнала, бе се преоблякла, приготвила багажа си и бе готова.
— Ще ме откараш ли до летището — попита сънената си приятелка, — или да помоля Джони?
Марджи седна в леглото и примигна. После си спомни какво й бе казал Леке, спомни си и собствения си срам за начина, по който се бе отнесла към най-добрата си приятелка, и се изчерви.
— Ще те откарам — съгласи се веднага. — Но не искаш ли да тръгнем след закуска? — Отново се изчерви, като си спомни, че Джоуди ще трябва да приготви закуската.