Броуди взе документа и прочете името.
— Познавам този техник. Той е най-добрият, който имаме. Ще потвърди ли това, което току-що ми казахте?
— Да, господин Ванс.
Броуди кимна.
— Ще говоря с него и ще проуча вашите обвинения. Когато имаме решение, ще ви уведомя. Благодаря ви, господин Косвалски.
— Аз ви благодаря, господин Ванс — отговори младият мъж и се изправи. — Много обичам работата си. Ако я загубя, би трябвало това да е заради мои грешки, не заради лъжи.
— Напълно съм съгласен — отвърна Броуди. — Приятен ден.
— На вас също. — Косвалски излезе с достойнство.
Броуди се обърна към Джоуди.
— Как би характеризирала господин Косвалски?
— Струва ми се искрен, честен и работлив.
Броуди кимна.
— Всяка сутрин е навреме на работа, никога не закъснява след обедната почивка, с желание върши всичко, което му се възложи, и не възразява, дори ако трябва да остава след работа. — Извади друга папка. — От друга страна, системната специалистка, някоя си госпожица Бъргън, е закъснявала четири пъти от всеки пет дни, откак работи тук. Отсъства от работа всеки втори понеделник. Мърмори, ако я помолят да остане след работно време, и работата й е незадоволителна. — Вдигна очи. — Твоето предложение, ако беше на мое място?
— Щях да я уволня.
Той бавно се усмихна.
— Тя има майка инвалид и двегодишен син — каза неочаквано. — Била е уволнена от последната си месторабота. Ако загуби и това място, я чака несигурно бъдеще. — Джоуди прехапа устни. Едно бе да намери повод за уволнение на некомпетентен служител, но като знаеше домашните проблеми на жената, решението бе трудно. — Ако заемеш моята длъжност, от теб ще се иска да правиш такива предложения. Всъщност ще трябва да ги правиш пред мен. Не може да си позволяваш сантименталности. Работиш в компания, която зависи от печалбата. Некомпетентните служители ни струват време, пари и може би дори изгубени клиенти. Никоя фирма не може да просъществува дълго по този начин.
Джоуди го погледна тъжно.
— Това не е приятна работа, Броуди.
— Това е като градинарството — кимна той. — Трябва да отделяш зеленчуците от плевелите. Ако има много плевели, няма да има зеленчуци.
— Разбирам. — Тя погледна бележника си. — И какво ще препоръчаш ти?
— Ще препоръчам нашият отдел по сигурността да направи пълна проверка на работата й. Ако се окаже, че има проблем с наркотиците, ще й се даде възможност да избере дали да се лекува, или да напусне. Освен ако не я заловят дрогирана на работа, разбира се — добави Броуди. — В такъв случай ще бъде арестувана. — Джоуди усети как изстива вътрешно. Това, което й бе изглеждало като прекрасна перспектива, се стоварваше като тежък камък отгоре й. — Джоуди, наистина ли това е работата, която искаш да работиш? — попита той внимателно и се усмихна. — Извини ме, ала ти не си коравосърдечен човек, винаги намираш извинения за постъпките на хората, а един ръководител не може да бъде такъв.
— Започвам да го осъзнавам — отвърна тя тихо и потърси очите му. — Не те ли притеснява да предлагаш хора за уволнение?
— Не — отговори Броуди направо. — Съжалявам за тях, но не дотолкова, че да рискувам заплатата си и твоята, като ги държа на работа, която не могат да вършат. Това е бизнес, Джоуди.
— Предполагам. — Тя завъртя химикалката в пръстите си. — Аз бях страхотна с компютрите, когато учех в колежа. Не исках да стана системен специалист, защото нямам техническо мислене, ала мога да правя със софтуера всичко, което си поискам. Може би работя не каквото трябва. Може би все пак трябваше да стана програмист.
Той се засмя.
— Ако по някое време решиш, че искаш да се занимаваш с това, напиши молба и я дай на началника на отдел „Човешки ресурси“, за да кандидатстваш за работата.
— Шегуваш се.
— Ни най-малко. Точно по този начин получих тази работа.
— Я виж ти!
— Няма да ти се налага да уволняваш софтуер — напомни й Броуди. — И ако не работи, няма да ти е съвестно да го изхвърлиш. Но за всичко това е много рано. Няма нужда точно сега да решаваш какво искаш да правиш. Освен това — добави с въздишка, — аз може и да не получа повишението, на което се надявам.
— Ще го получиш — увери го Джоуди. — Ти си страхотен в това, което вършиш.