Отговорът дойде по неочакван начин. Броуди влезе в кабинета й няколко минути след разговора с Александър. Изглеждаше нервен.
— Какво има? — попита тя.
Той пое дълбоко въздух.
— За съботата…
— Няма да мога да дойда — заяви веднага Джоуди.
Облекчението му бе очевидно.
— Много се радвам, че го каза. Кара ще си е вкъщи и иска да прекара деня с мен.
— Този ден Александър има рожден ден — обясни тя с болезненото съзнание, че няма да бъде поканена, макар че Александър със сигурност щеше да иска колегите й да мислят, че бе поканена.
— Аз… Ъъъ… Не можех да не забележа, че вчера те заведе на обед. Вие се познавате от дълго време…
— От много дълго време — призна Джоуди. — Всъщност той току-що се обади да ме покани на концерт на Дебюси…
— Дебюси! — възкликна Броуди.
— Ами да…
— Значи ще се видим там. Ние с Кара също ще ходим. Не е ли съвпадение?
Тя се засмя заедно с него.
— Направо не мога да повярвам! Дори не знаех, че харесваш Дебюси.
Той направи гримаса.
— Всъщност не го харесвам. Кара го харесва.
Джоуди се усмихна закачливо.
— Мисля, че и Александър не го харесва особено, но ще се преструва, че го обича.
Броуди отвърна на усмивката й.
— Извинявай, обаче той не ми се струва много твой тип — започна предпазливо и се поизчерви. — Доста труден характер е, нали? Освен това ми се стори, че вчера носеше пистолет… Джоуди? — попита объркано, когато тя избухна в смях.
— Нещо като охрана е, на половин работен ден — съобщи му Джоуди, без да обяснява какво точно работи Александър. Той винаги бе пазил в тайна работата си, дори пред приятели. Тя едва сега започваше да разбира причините.
— А, така ли… — Броуди се засмя с облекчение. — Аз пък си помислих, че си се хванала с мафиот.
Трябваше да не забрави да каже това на Александър. Не че щеше да го впечатли.
— Е, не е чак толкова лош. За съботата… Все едно, щях да се откажа. Просто не ми се струва правилно.
— Така е — съгласи се той. — Ние с теб сме прекалено старомодни, Джоуди. И двамата не обичаме да нарушаваме правилата. Обзалагам се, че никога не са те глобявали за превишена скорост.
— Никога — призна си тя. — Не че напоследък шофирам кой знае колко. Толкова по-удобно е да ползвам автобуса — добави Джоуди, без да споменава, че преди няколко месеца й се бе наложило да продаде колата си, която бе стара и разходите за поправки съсипваха бюджета й.
— Така е. Ъъъ… Забелязах, че приятелят ти кара нов ягуар.
Тя се усмихна невъзмутимо.
— Той и сестра му получиха голямо наследство. Имат ранчо и отглеждат най-добрите стада в Южен Тексас. Затова може да си позволи да кара ягуар.
— Ясно. — Броуди пъхна ръце в джобовете на панталоните си и се вгледа в нея. — Дебюси. Някак си никога не съм си те представял, че ходиш по концерти класическа музика.
— Ала аз наистина ходя. Обичам освен това балет и театър. Не че напоследък имам възможност много да ги посещавам.
— И приятелят ти ли ги харесва?
— Всъщност той ме научи да ги харесвам — сподели Джоуди. — Непрекъснато ни водеше със сестра му на представления, когато бяхме момичета. Казваше, че трябва да се научим на култура, защото е важно. По това време нямахме особено желание, но се научихме да я обичаме, както я обичаше Александър. Освен Дебюси — добави с усмивка. — Понякога си мисля, че обичам точно този композитор просто напук на него.
— Много е добър, ако обичаш нещо по-съвременно. Аз самият предпочитам Бетовен.
— Личи си. Е, благодаря ти за разбирането. Значи ще се видим довечера на концерта.
— Сигурно.
Размениха си усмивки и той си тръгна. Тя отново насочи вниманието си към компютъра, замислена за съвпаденията.
Знаеше ли Александър, че Броуди и приятелката му Кара ще ходят на същото представление? Или това бе едно от онези неочаквани съвпадения?
После през главата й мина друга мисъл. Ами ако Александър търсеше нейната компания, защото подозираше Броуди, че е свързан с организацията на наркобарона?
ШЕСТА ГЛАВА
От подозрението, че Александър следи Броуди, Джоуди цял ден бе замислена и в лошо настроение. Броуди бе мил и внимателен човек. Със сигурност не можеше да е забъркан в нещо толкова отвратително като контрабанда на наркотици!
Ако някой от корпорацията бе под наблюдение, тя не можеше да разкрие прикритието на Александър, като спомене нещо пред шефа си. Но… Не бе ли споменал Александър пред своя агент Кенеди, че разследват случай в корпорацията „Торн Ойл“? Джоуди си спомни защо Александър искаше да се преструва, че се интересува от нея. Нещо не се връзваше. Защо му трябваше да лъже Кенеди?