Поклати глава и остави въпросите. Сама нямаше да намери никакви отговори.
Вече от цял час бе облечена и готова, когато той позвъни и тя натисна копчето на домофона да му отвори. Докато Александър се качи и почука на вратата й, Джоуди вече бе кълбо от нерви.
Отвори вратата и той я огледа без особено одобрение. Тя си мислеше, че изглежда добре със строгата черна рокля, високите токчета и с вдигнатата си на кок коса. Очевидно Александър не бе на същото мнение. Самият той бе невероятно елегантен, с вечерен костюм и лъснати до блясък черни обувки. Черното сако стоеше безупречно върху яката на скъпата му бяла риза.
— Никога не си разпускаш косата — скастри я Александър. — И носиш една и съща рокля на две от три празненства в нашата къща.
Джоуди се изчерви.
— Това е единствената прилична рокля, която имам — обясни напрегнато.
Той въздъхна раздразнено.
— Марджи с удоволствие би ти ушила нещо, ако й позволиш. — Тя се обърна да заключи вратата. Ръцете й бяха студени и вдървени. Нямаше ли да я остави една-единствена вечер да си направи удоволствието, без непрекъснато да я критикува за нещо? Почти й се доплака. Ахна, когато Александър внезапно я завъртя и я целуна с трескава страст. Нямаше време да реагира. Всичко свърши толкова бързо, колкото бе започнало, въпреки омекналите й колене и накъсаното й дишане. Джоуди го гледаше с разширени от изненада очи. Той наблюдаваше реакцията й. — Престани да ми разрешаваш да те унижавам — каза неочаквано. — Знам, че не правя кой знае какво за самочувствието ти, ала ти сама трябва да го отстояваш. Ти не си изтривалка, Джоуди, престани да позволяваш на хората да те тъпчат. — Тя все още се опитваше да диша и в същото време да мисли. — А сега приличаш на жертва на пътнотранспортно произшествие. — Вгледа се в устните й, извади една носна кърпичка и я напъха в ръката й. — Сигурно съм целият изпоплескан с розово червило. Изтрий ме.
— То… Не пуска — заекна Джоуди. — Александър вдигна изненадано вежди и зачака обяснение. — От тези, новите, е, които рекламират. Слагаш си го и трае цял ден. Не оставя следи по чаши за кафе и дори върху салфетки. — Върна му кърпичката.
Той я прибра, но не помръдна. Вдигна ръце към главата й и, преди да бе успяла да го спре, измъкна кръглия гребен, който придържаше високия кок. Косите й паднаха на меки вълни върху раменете й.
Александър затаи дъх.
— Красиво… — Прошепна и погали копринените кичури.
— Цяла вечност правих този кок — възрази слабо тя.
— Обичам дълга коса — отсече той, наведе се, повдигна брадичката й и я целуна изключително нежно. — Остави я така.
Пъхна гребена в ръката й и я изчака да го прибере в чантичката си. Ръцете й трепереха. Александър забеляза това, усмихна се, сплете пръсти с нейните и я поведе по коридора.
Концертната зала бе пълна. Очевидно доста хора в Хюстън обичаха Дебюси, помисли Джоуди дяволито, докато вървяха по пътеката към своя ред. Знаеше, че Александър изобщо не го харесва, ала бе много мило от негова страна да го изтърпи, като знаеше колко обича тя пиесите, които щяха да свирят.
Разбира се, може би той бе тук само защото следеше Броуди, помисли Джоуди и отново се разтревожи. Не можеше да повярва, че Броуди някога би се заел с нещо непочтено. Той прекалено много приличаше на самата нея. Но защо Александър би прекарвал толкова много време на работното й място, ако не го подозираше?
Всичко бе много озадачаващо. Тя седна на мястото си до Александър и зачака завесите да се вдигнат. По пътя бяха попаднали в задръстване и бяха пристигнали в последния момент. Светлините изгаснаха почти в минутата, когато седнаха.
В тъмнината, приятно разсейвана от светлините на сцената, Джоуди почувства как голямата топла ръка на Александър се вплита в нейната. Въздъхна безпомощно, наслаждавайки се на възбуждащото, наелектризиращо докосване.
Той чу въздишката й и стисна ръката й по-силно. Не я пусна чак до антракта, когато стана и предложи:
— Искаш ли да се поразтъпчем?
— Искам. — Тя се изправи, все още развълнувана от близостта му, и излезе заедно с него. Този път Александър не я държеше за ръка, забеляза Джоуди и се зачуди защо.
Във фоайето Броуди ги забеляза и тръгна към тях, влачейки след себе си приятелката си. Тя бе красива, испански стил, много елегантна, тъмнокоса и дългокрака. Определено зашеметяваща. Искаше й се да е наполовина толкова хубава.
— Здравей! — поздрави я Броуди с неподправена топлота. — Скъпа, това е секретарката ми, Джоуди Клейбърн… Извинявай — поправи се бързо, като видя как Джоуди стисна устни. — Исках да кажа, моята административна помощничка. А това е приятелят на Джоуди, господин… Ъъъ… Господин…