— Вярно е.
Изминаха останалата част от пътя в мълчание. Той я изпрати до вратата на апартамента й и дълго я гледа.
— Купи си нова рокля.
— Защо?
— Следващия месец ще те заведа на „Лешникотрошачката“. Доколкото си спомням, това е един от любимите ти балети.
— Да — заекна Джоуди.
— Значи ще те заведа. — Александър погледна часовника си. — Трябва да се обадя по телефона късно вечерта, а в началото на седмицата имам няколко срещи. Ала следващата сряда ще те заведа на обед.
— Добре.
Той неочаквано я привлече силно към себе си и се вгледа настойчиво в очите й, докато устните й се разтвориха. Тогава се наведе и я целуна. Ненаситно, докато тя отстъпи и му даде това, което Александър искаше. След един дълъг задъхан момент вдигна глава.
— Не е лошо. Но би ти било полезно да се поупражняваш. Приятни сънища.
Пусна я и си тръгна, преди да бе успяла да възвърне гласа си. Изобщо не се обърна назад. Джоуди стоеше до вратата и го гледаше, докато той влезе в асансьора и вратите се затвориха зад него.
Тя обикновено излизаше за обед в единадесет и половина и Александър знаеше това. Ала следващата сряда закъсня. Докато се появи, Джоуди вече бе сдъвкала три от дългите си нокти. Чакаше във фоайето, където посрещаха клиентите, заедно с няколко колеги, които тръгваха за обед. Той влезе стремително. Изглеждаше в лошо настроение.
— Не мога да обядвам — съобщи веднага. — Нещо се появи.
— Няма нищо — отговори тя, като се помъчи да не показва разочарованието си. — Друг път.
— Следващите два дни ще съм извън града — продължи Александър, без да понижава глас, — но не забравяй, че в събота имам рожден ден. Обади ми се от летището и аз ще дойда да те взема. Ако още не съм се върнал, Марджи ще те докара. Става ли?
Странно, как можеше да говори, сякаш наистина искаше Джоуди да дойде. Ала тя знаеше, че това е само за пред колегите й, които слушаха.
— Добре — съгласи се Джоуди. — Приятно пътуване. До събота.
Той протегна ръка и нежно я докосна по бузата.
— Довиждане. — Тръгна си бавно и неохотно, сякаш не му се искаше да я оставя. Всички наоколо се усмихваха. Успяваше. Хората вярваха, че те наистина имат връзка, а това бе точно каквото искаше Александър.
По-късно, докато Броуди подписваше писмата, които й бе продиктувал преди това, тя мислеше къде ли би могъл да отива Александър, така че да го няма цели два дни.
— Изглеждаш замислена — забеляза Броуди. — Тревожи ли те нещо?
— Не — излъга Джоуди. — Мислех си за рождения ден на Александър в събота.
Той въздъхна и подписа последното писмо.
— Сигурно е добре човек да си празнува рождените дни. Аз престанах още преди години.
— Кара би могла да ти направи тържество — вметна тя.
Броуди се намръщи.
— Кара никак не е сантиментална. През повечето време е страшно делова и сякаш никога не спира да работи. Тази седмица е в командировка в Аризона, ще се помъчи да привлече един нов клиент.
— Сигурна съм, че ще й липсваш.
Той сви рамене:
— Ще се опитам. — Изчерви се. — Извинявай, просто се изпуснах.
— Всички си имаме проблеми — усмихна се тя.
— Да, забелязах, че твоят приятел Александър изобщо не те докосва, освен когато мисли, че някой гледа. Трябва да е студен като риба — добави с отвращение Броуди.
Джоуди си спомни за пламенната страст на Александър и се изчерви.
Броуди се прокашля и смени темата.
Когато телефонът иззвъня в събота сутринта, Джоуди чистеше в апартамента си.
— Джоуди? — чу се гласът на Марджи.
— Здравей, Марджи, как си? — попита тя, но не с обичайната си весела дружелюбност.
— Още ми се сърдиш, нали? — Марджи въздъхна. — Толкова ми е съвестно, че те накарах да сготвиш всичко…
— Не се сърдя.
Последва дълга въздишка.
— Мислех, че Кири ще ми помогне да направя ревю на моите модели в магазина, в който работи — сподели Марджи нещастно. — Ала това никога няма да стане. Тя само се преструваше, че ми е приятелка, за да се добере до Александър. Сигурно знаеш, че е бясна, защото са го видели с теб.
— Няма от какво да ревнува — възрази Джоуди студено. — Можеш да й го предадеш. Това ли искаше да ми кажеш?
— Изобщо не се обаждам за това! — възкликна Марджи. После се поколеба: — Александър ме помоли да ти се обадя и да те накарам да дойдеш на рождения му ден.
— В никакъв случай — заяви твърдо Джоуди.
— Но той те очаква… — Заекна Марджи. — Каза, че си обещала да дойдеш, ала че трябва да ти се обадя, за да съм сигурна.
— Кири, разбира се, е поканена, нали?
— Ами да… Реших, че Александър иска тя да дойде, така че поканих и нея.
— А аз съм поканена, предполагам, за да я карам да ревнува.