Ядяха мълчаливо и когато тя наля втората чаша силно кафе, вече не бяха останали бисквити.
— Сега вече наистина трябва да потичам, за да сваля килограмите, които натрупах. Кафето също е хубаво. Благодаря, Джоуди.
— Просто беше гладен.
Александър се облегна назад, хванал чашата с кафе, и я погледна.
— Така и не си се научила да приемаш комплименти. Ти правиш много неща по-добре от другите хора, ала си дотолкова скромна, че сама се принизяваш.
— Обичам да готвя — сви рамене тя.
Той отпи от кафето, без да отмества поглед от нея. Бе красива рано сутрин, помисли си. Лицето й бе свежо като розов цвят, без грим и червило, и устните й бяха сочни и възбуждащи. Спомни си какво бе да ги целува и до болка му се прииска да го направи отново. Но това за нея бе нова територия. Не биваше да бърза. Ако я стреснеше, щеше да я изгуби. Тази мисъл, някога без значение, изведнъж се оказа изключително важна. Едва сега започваше да осъзнава доколко Джоуди вече се бе превърнала в част от живота му. Идеше му да се изрита заради нещата, които й бе казал на онова нещастно празненство.
— Рожденият ден беше пълен провал — съобщи Александър неочаквано.
Очите й се разшириха.
— Моля?
— Кири отваряше подаръците и коментираше колко струват и колко са полезни, докато гостите се насочиха към концентрати — започна той и очите му блеснаха. — После се разсърди, когато се оказа, че бивша нейна приятелка ходи с бивше нейно гадже и направи сцена. Метна се на едно такси и си замина, преди още да сме стигнали до живия оркестър.
Джоуди едва се пребори с напиращата усмивка. Бе трудно да не се разсмее, като си представяше положението, в което бе изпаднала Кири. Тази жена бе истинско изпитание, дори за хора като Марджи, които искаха да са й приятели.
— Предполагам, че в този момент са се изпарили надеждите на Марджи за модна слава.
— Кири никога не би й помогнала — заяви Александър безгрижно и допи кафето си. — Тя никога не си е и помисляла, че може да рискува работата си, за да даде шанс на нов моделиер. Само подлъгваше Марджи, за да може да виси у нас. Още преди събота се опитваше да се измъкне.
— Много жалко — каза Джоуди, защото не знаеше какво друго да каже.
— Никога не сме били любовници — изтърси неочаквано той.
Тя се изчерви и затаи дъх.
— Александър…
— Искам да знаеш това, в случай че чуеш нещо за отношенията ми с нея — добави той много сериозно. — Никога не е имало нищо повече от повърхностно привличане. Не мога да понасям жена, която спи гримирана.
Нямаше да попита, нямаше да попита, нямаше…
— Откъде знаеш?
— Марджи ми каза — ухили се Александър. — Тя питала Кири защо и Кири й обяснила, че една жена никога не знае дали някой господин няма да почука на вратата й след полунощ. — Наведе се напред. — Аз никога не съм чукал на вратата й.
— Нямаше да те питам!
— Разбира се, че щеше. — Погледът му се плъзна по красивите й гърди, красиво, ала не крещящо очертани под сивото горнище на екипа й. — Ти ме ревнуваш. Не искаш, но ме ревнуваш.
Джоуди губеше почва под краката си. Стана и съсредоточено се зае да проверява дали връзките на маратонките й бяха завързани.
— Не трябва ли да тръгваме?
Той се изправи, протегна се лениво и започна да разчиства масата. Тя бе потресена.
— Никога не си правил това!
— Ако се оженя, а бих могъл, мисля, че бракът би трябвало да означава поделени отговорности. Няма нищо романтично в един мъж, който лежи с мръсна тениска и гледа футбол, докато жена му се трепе в кухнята. — Намръщи се. — Като си помисля, аз изобщо не обичам футбол.
— Ти не носиш и мръсни тениски — допълни Джоуди. Изведнъж й стана тъжно, защото Александър бе споменал за брак. Може би в живота му имаше и друга жена освен Кири.
Той се засмя:
— Освен ако не си поправям колата. — Заобиколи масата, остави чиниите в умивалника и нежно я хвана за раменете. — Никога не сме говорили за лични неща. Знам за теб по-малко от някой непознат. Обичаш ли деца? Искаш ли да имаш? Или в момента най-важното за теб е кариерата? — Въпросите му почти я ужасиха. До вчера Александър се отнасяше към нея с пълно безразличие, сега показваше настойчив интерес и всичко това се случваше прекалено бързо. — Няма значение — каза бързо той, като видя изражението й. — Не се стряскай от тези въпроси, това не е нещо важно.
Тя се отпусна, ала само малко.
— Аз… Обичам децата. Приятно ми е да работя или поне би ми било приятно, ако имам интересна работа. Но това не значи, че бих се отказала да имам деца, ако се омъжа. Майка ми работеше, докато бях малка, ала винаги беше до мен, когато имах нужда от нея, и никога не поставяше работата преди семейството си. Аз също не бих го правила. — Потърси очите му с мисълта какъв красив оттенък на зеленото бяха и за дечицата, които биха имали същите очи. Изражението й стана замечтано. — Славата и богатството може да звучат изкусително, но те не могат да ти заменят хората, които те обичат. — Сви рамене. — Сигурно това ти звучи старомодно.