— Всъщност звучи много зряло. — Александър се наведе и докосна устни до нейните, почти неуловим контакт, който не искаше нищо. — И аз го чувствам по същия начин.
— Така ли? — Джоуди несъзнателно протегна ръце към него в опит да продължи контакта. Притесняваше я, че и най-лекото му докосване можеше да й въздейства толкова силно. Искаше повече. Искаше той да я смачка в прегръдките си и да я целува до забрава.
Александър леко захапа горната й устна.
— Не е достатъчно, нали?
— Ами… Не…
Той я повдигна и впи устни в нейните в изгаряща целувка. Тя простена безпомощно и се вкопчи в него.
Александър се отдръпна на един дъх разстояние и когато заговори, гласът му бе напрегнат:
— Имаш ли някаква представа какво правят с мен тези звуци?
— Звуци? — повтори Джоуди неразбиращо и се вторачи в устните му.
— Няма значение. — Отново я целуна. Стенанията й го опияняваха. Вече измерваше разстоянието от кухнята до спалнята й, когато осъзна колко бързо става всичко.
Отдръпна я от себе си, стиснал зъби в опита си да се овладее.
— Александър… — Промълви тя умолително и го погледна със замъглен поглед.
— Аз почти никога не правя бебета в понеделник, ала това може да е изключение. — Очите й се разшириха, когато думите му достигнаха до съзнанието й. Той избухна в смях и се отдръпна още повече. — Когато бягам, нося само личната си карта и двадесет долара — обясни Александър. — Останалите неща, които нося в портфейла си, са още в апартамента ми — добави изразително. Джоуди разбра и се изчерви. Отметна разрошената си коса от челото си и се опита да възвърне самообладанието си. — Разбира се, много съвременни жени са винаги подготвени — продължи той. — Предполагам, че имаш цяла кутия в аптечката си. — Тя се изчерви още повече. Александър се засмя. — Родителите ти бяха много строги — спомни си той. — И дълбоко религиозни. Все още вярваш в тези стари правила, че не бива да се прави секс преди брака, нали? — Джоуди кимна намръщено. — Не се извинявай. След около десетина минути болката ще премине и аз ще мога отново да се изправя… Господи, Джоуди! — прихна Александър, като видя ужасеното й изражение. — Шегувам се!
— Ти си ужасен човек — проплака тя.
— Не, просто съм нормален. Нищо не бих искал повече, отколкото няколко часа в леглото с теб. Но не съм такъв негодник, че да те прелъстя. Освен това — въздъхна той, — твоята съвест би убила и двама ни.
— Може да прихванеш нещо от нея.
Александър сви рамене:
— Би се изненадала колко много жени в службата ми се въздържат от връзки и отхвърлят поканите на перспективни ергени, които искат да излязат с тях. — Усмихна й се нежно. — Обикновено си мислим, че те са закоравели индивидуалистки, прекалено здравомислещи, за да рискуват. — Наведе се напред. — Ала всъщност и някои от младите мъже се държат по същия начин.
— Шегуваш се!
Той с усмивка поклати глава:
— Може би това става модно. Нали знаеш, в началото на двадесети век повечето мъже и жени са заставали пред олтара девствени. За мъж с лоша репутация е било също толкова трудно да се ожени, колкото и за жена с лоша репутация.
— Мога да се обзаложа, че никога през живота си не си казвал на някоя жена, че ще се въздържиш — заяде се Джоуди.
Александър не отвърна на усмивката й, а вместо това се вгледа продължително в нея.
— На теб ти го казвам. Поне в обозримо бъдеще. — Тя не знаеше как да приеме това и си пролича. — Не съм непорочен като теб — призна той. — Но не съм и развратник. Напоследък нямам желание към други жени. Само към теб. — Сви рамене. — Внимавай, може да е заразно. — Джоуди се засмя и цялото й лице се озари. Бе красива. Александър я привлече към себе си и я целуна много бързо, преди отново да се отдръпне. — Трябва да тръгваме. В десет имам среща в службата. После може да обядваме заедно.
— Добре — съгласи се тя. Чувстваше се безгрижно. Тръгна към вратата и спря насред крачка. — Може ли да ти задам един въпрос?
— Давай.
— Вярно ли е, че търсиш моята компания, защото разследваш Броуди за контрабанда на наркотици?
Той я погледна замислено.
— Умна си, Джоуди. Трябва да внимавам какво говоря пред теб.
— Значи няма да ми кажеш?
— Няма — засмя се Александър. Изведе я в коридора и я изчака да заключи вратата. — Тя пусна ключа в джоба си. — Не си ли носиш личната карта? — попита той, когато се спуснаха долу и се затичаха по тротоара.