— Щях да те заведа на вечеря, когато се появи Кири, цялата обляна в сълзи, и поиска да говори с мен — каза мрачно и започна да проверява тенджерите, докато в една намери апетитна телешка яхния. Взе си от бюфета чиния и отиде да си сипе. — Да имаш царевичен хляб? — попита с надежда, защото го бе подушил, когато влизаше.
— Точно стана готов. — Джоуди се протегна край него и го извади от фурната.
— Гладен съм.
— Ти винаги си гладен — обвини го тя, ала вече се чувстваше по-добре.
Тоя я хвана за раменете, привлече я към себе си и повдигна брадичката й, за да се вгледа в сърдитите й очи.
— Аз не искам Кири. Казах ти го и говорех сериозно.
— Дори и да си я искал, не можеше да ми го кажеш. Аз ти трябвам само за да спипаш твоя престъпник.
Александър се намръщи.
— Наистина ли мислиш, че съм такъв човек? — Звучеше обиден. — Признавам, че двамата с Марджи не сме се държали кой знае колко добре с теб, но не мога да се преструвам, че имам чувства, само за да хващам престъпници. — Джоуди се размърда неспокойно и не каза нищо. — Никакво самочувствие — поклати глава той. — Изобщо никакво. Не можеш да видиш какво има под носа ти.
— Брадичката ми, и наистина не я виждам…
Александър се засмя и я целуна бързо и страстно.
— Нахрани ме. После може малко да погледаме заедно телевизия. Тази седмица през повечето вечери ще трябва да работя, ала в петък може да отидем на кино.
Сърцето й подскочи.
— На кино?
— Или на боулинг. Едно време ми харесваше.
Зави й се свят. Той наистина искаше да бъде с нея. Но студената действителност напомни за себе си.
— Така и не ме попита за какво исках да говоря с теб — напомни му тя, когато Александър се запъти към масата с чинията си.
— Вярно, не съм. За какво? — Наля си чаша прясно сварено кафе и взе от нея панерчето с хляба.
Джоуди сложи чаша кафе и хляб и пред своя стол и преди да седне, донесе и масло. Погледна го с дяволита усмивка.
— Кара накара Броуди да я пусне в паркинга на склада утре след работно време, към шест и половина. Каза, че иска да паркира там колата си за по-сигурно, ала на мен не ми прозвуча много убедително.
Той ахна.
— Джоуди, ти си цяло чудо.
— Това не е всичко. — Тя си наля кафе и му добави сметана. — На седемнадесетгодишна възраст е била арестувана за притежаване на кокаин с намерението да го разпространява и се е измъкнала, защото са снели обвиненията срещу нея. Има непотвърдени подозрения, че чичо й е един от колумбийските наркобарони.
— Откъде научи това?
Джоуди се изчерви.
— Не мога да ти кажа. Извинявай.
— Проникнала си в защитените файлове на някой нещастник? — попита Александър със светнали очи.
— Не мога да ти кажа — повтори тя.
— Добре, предавам се. — Той ядеше яхнията и царевичната питка с явен апетит. — В такъв случай предполагам, че утре вечер с теб ще отидем на наблюдение.
Джоуди се усмихна самодоволно.
— Да, в колата на шефа ти, която си взел назаем, защото ми е на гости братовчедка ми и не можем да се натискаме у нас. Казах това на Броуди, а той ще го каже на Кара, така че няма да си помислят нищо, ако ни видят близо до службата.
— Истински гений! — възхити се Александър. — Както ти казах, родена си за разузнавач. Само трябва да си вземеш дипломата за компютърен специалист и да си смениш работата. Пропиляваш се в отдел „Личен състав“.
— „Човешки ресурси“ — поправи го тя.
— Името може и да е ново, но работата е същата.
— Може и да си прав.
Довършиха вечерята си в приятно мълчание и после Джоуди извади за десерт плодова торта с праскови и сметана.
— Ако често ям тук, ще надебелея — реши той.
— Едва ли — засмя се тя. — Тортата е с обезмаслено мляко и маргарин. Правя кифличките по същия начин, само че вместо маргарин слагам лек зехтин. Не искам да ми се задръстят артериите, преди да съм навършила тридесет години. И особено не искам да изглеждам както изглеждах доскоро.
— Харесваше ми как изглеждаше — заяви неочаквано Александър. — Харесвам те всякак, Джоуди. Това не се е променило. — Тя не знаеше дали да му вярва, или не, и съмнението се изписа на лицето й. Той въздъхна: — Обсадата ще бъде дълга — каза загадъчно.
След вечерята се сгушиха на дивана да гледат по телевизията късните новини. Споменаха накратко нещо за контрабанда на наркотици, заловени от американските митнически служби в Мексиканския залив, и показаха хеликоптерите, с които преследваха бързите катери, използвани за контрабандата.
— Тези катери са много бързи — отбеляза Джоуди.