— Да — прозя се Александър. — Преди две години колумбийската полиция разби операция, в която за контрабанда на наркотици използваха подводница.
— Невероятно!
— Някои от методите за контрабанда наистина са невероятни, като тунела под мексиканската граница или малките деца, които карали да гълтат балони с кокаин, за да го прекарат през митницата.
— Какво варварство!
Той кимна.
— Това е доходен бизнес. Алчността понякога превръща хората в животни.
Тя се сгуши по-близо до него.
— Не Броуди е този, когото следиш, нали? Подозираш приятелката му.
Александър се засмя и я прегърна.
— Прекалено си умна като за мен.
— Имах добър учител — отговори Джоуди и вдигна очи към красивото му лице.
Той се вгледа настойчиво в нея, после се наведе и започна ненаситно да я целува. Целувката се задълбочи, тя обви ръце около врата му и се вкопчи в него, сякаш животът й зависеше от това.
Най-после Александър вдигна глава и с видимо усилие я отдръпна от себе си.
— За тази вечер стига.
— Всичко разваляш — обвини го Джоуди.
— Ти си тази, която има съвест, миличка. Аз нямам нищо против, ала ти никога няма да го преживееш.
— Сигурно няма — призна тя, но очите й бяха замъглени и пълни с желание.
Той отметна назад косите й.
— Не ме гледай така. Това не е краят на света. Харесвам те такава, каквато си.
— Добре — усмихна се Джоуди.
— И не спя с Кири! — Усмивката й стана по-широка. Александър я целуна по върха на носа и стана. — Трябва да подготвя някои неща. Ще те взема утре точно в шест и двадесет и ще отидем в склада със служебната кола. — Поколеба се. — Може би ще е по-добре с мен да е някоя агентка.
— Не! — възрази твърдо тя. — Без мен дори няма да знаеш кога къде да отидеш.
— Вярно е. Ала може да стане много опасно.
— Аз не се страхувам.
— Добре — реши най-после той. — Но ще седиш в колата и далеч от огневата линия.
— Както кажеш — съгласи се Джоуди веднага.
Паркингът на склада бе празен. Виждаше се нощният пазач, който на два пъти отвори вратата на склада да огледа наоколо.
— И той е вътре — заяви мрачно Александър и я привлече по-плътно в прегръдките си. — Знае, че идват и ги чака.
— Без съмнение. Уф… — Тя плъзна ръка под сакото му и напипа в джоба нещо малко и твърдо. — Какво е това, още един пистолет?
— Още един мобилен телефон. Имам два. Ще оставя единия при теб, в случай, че видиш нещо, което аз не виждам, докато съм вътре.
— Значи имаш подкрепления?
— Да, целият ми екип е тук. Скрити са добре, ала са по местата си.
— Слава Богу!
Той я завъртя в ръцете си, така че да може да гледа към склада, докато привидно я целуваше.
— Сърцето ти бие много бързо — прошепна Джоуди в студените му устни.
— Адреналин — обясни Александър. — От това живея. Никога не бих могъл да бъда чиновник.
Тя се усмихна.
— И на мен не ми харесва много.
Потърка буза в нейната и точно в този момент една кола мина покрай тях и продължи към склада. Колата се поколеба за миг, после ускори.
— Това е колата на Броуди — прошепна Джоуди.
— А другата, която го следва? — Той посочи към малката червена спортна кола със свалящ се покрив.
— Кара.
— Странно е, че може да си позволи ферари с нейните тридесет и пет хиляди годишна заплата — отбеляза Александър. — И като се има предвид, че майка й е бедна.
— И аз за това си мислех. Целуни ме пак.
— Няма време, миличка. — Той извади една радиостанция и произнесе в нея: — Всички групи в готовност. Целта се движи. Повтарям, целта се движи. Готовност.
Няколко гласа един по един потвърдиха, че са готови.
Колата на Броуди неочаквано се появи отново. Вратата на склада се затвори зад нея. Броуди отново забави до колата на Александър, после замина по улицата.
Още щом той се скри от погледа, пристигна един микробус. Кара се показа на входа на паркинга, отключи, отвори вратата и направи знак на микробуса да влиза. Вратата остана отворена.
Александър изчака достатъчно, докато микробусът стигна до рампата и пътуващите в него слязоха и започнаха да отварят задните врати. Тогава отново взе радиостанцията.
— Всички групи, тръгвайте. Повтарям, всички групи, тръгвайте. Напред! — Взе мобилния телефон и го подаде на Джоуди. — Ти ще седиш тук, ще заключиш вратите и няма да мърдаш, преди да ти се обадя на този телефон да ти кажа, че всичко е наред. При никакви обстоятелства няма да влизаш в паркинга. Ясно ли е?
— Ясно — кимна тя. — Не се оставяй да те застрелят.
Той я целуна.
— Нямам такова намерение. До скоро.
Александър слезе от колата и тръгна към склада. Към него се присъедини още една фигура в черно. Продължиха заедно по алеята и се скриха от погледа й.