— Вероятно си права, ала ти пое риск, какъвто не трябваше да поемаш — отговори той мрачно. — Да вървим, ще помоля някой от хората ми да ни откара.
— Може колата ти още да става. — Тя погледна към нея. Предното стъкло бе изпочупено, но още се държеше на рамката си. Джоуди трепна. — А може би не.
— Може би не — съгласи се Александър. — Хънтър, Лейн, благодаря ви за помощта. До скоро.
— Винаги на твоите услуги — откликна Хънтър и двамата тръгнаха заедно с Александър и Джоуди към склада. — Колби Лейн беше решил да остане тази вечер в града и му беше скучно до смърт, така че го доведох малко да се позабавлява.
— Да се позабавлява! — възкликна тя.
Хънтър се засмя:
— Той си живее тихо и кротко, работи от девет до пет. Все му казвам да се откаже от това и да го смени с международните скандали в „Ритър Ойл“.
— Току-що ме убеди — възторжено каза мъжът, когото нарекоха Колби Лейн.
— Добре, утре можеш да кажеш на Ритър, че приемаш работата. Довиждане, Коб.
— Довиждане.
— Кои бяха тези двамата, с които говореше? — попита Джоуди, след като в болницата обработиха драскотините й и Александър повика друга кола да я откара вкъщи.
— Филип Хънтър и Колби Лейн. Сигурно си чувала за Хънтър.
— Той е местна легенда — отговори тя с усмивка. — Ала с тези черни дрехи не го познах. Нали е нашият шеф по сигурността.
— Лейн върши същата работа в корпорацията „Хътън“, но те се пренасят в Европа, а той няма желание да се мести, така че Хънтър го убеждава да дойде като негов заместник в „Ритър Ойл“.
— Защо господин Лейн беше тук тази вечер?
— Може би точно както Филип каза, Лейн току-що е пристигнал в града и той го е повикал да помага. Те са стари приятели.
— Много са тъмни — отбеляза Джоуди.
— И двамата са апахи. Хънтър е женен за една умопомрачителна руса геоложка, която работи при Ритър, а Лейн не е женен.
— Изглежда, че се познават много добре.
Александър се позасмя:
— Имат подобно тъмно минало. Тайни операции от най-високо ниво. По едно време работеха за „компанията“.
— Не компанията на Ритър — предположи тя.
— Не, не на Ритър — пак се засмя той.
— Арестувахте ли Кара?
— Ареста всъщност извърши нашата хюстънска полицайка, така че Кара да не знае, че аз съм ръководил операцията. Кара беше арестувана заедно с двама мъже, които се кълне, че никога не е виждала. Имахме причина да направим обиск и бездруго, ала аз имам в джоба си заповед и трябваше да я използвам. Вътре намерихме достатъчно кокаин като за цял град, а двамата мъже от камиона бяха дрогирани.
— А Кара?
Александър въздъхна:
— Тя беше чиста. Сега ще трябва да направим връзката с нея. — Погледна извинително към Джоуди. — Това ще означава да намесим шефа ти. Колкото и да е невинен, той наистина я е пуснал в заключен паркинг.
— Но не работеше ли нощният пазач за тях? Не може ли той да ги е пуснал?
— Може. Обаче аз имам чувството, че Кара искаше да забърка Броуди, така че той да прави каквото му каже, за да не го издаде, че е нарушил строгите правила на компанията. — Александър видя лицето й и се усмихна: — Не се безпокой, няма да заведа дело срещу него.
— Благодаря.
Той се приближи към нея и се вгледа в драскотините по лицето и ръцете й. Трепна.
— Горкичката. За нищо на света не бих искал да пострадаш.
— Ако не бях направила нещо, сега щеше да си мъртъв — каза тя небрежно. — Телефонът не работеше, а ти беше прекалено далеч, за да ме чуеш да викам. Освен това — добави със смях, — мразя да ходя по погребения.
— Аз също. — Александър я привлече и я целуна, докато дъхът й спря. — Трябва да се връщам на работа. Ще трябва да дойдеш с мен до най-близкото полицейско управление, за да дадеш показания. Ти си свидетел. — Поколеба се и се намръщи.
— Какво има?
— Кара знае коя си и може да разбере къде живееш. Тя е отмъстителна вещица. Много е вероятно да направи връзката. Ще ти осигуря охрана.
— Мислиш ли, че е необходимо?
— Боя се, че да. Интересува ли те оценката за пазарната цена на кокаина, който току-що конфискувахме?
— Да.
— Между тридесет и тридесет и пет милиона долара.
Джоуди подсвирна тихо.
— Сега разбирам защо са готови да убиват. И това е само една пратка, така ли?
— Само една, макар и необичайно голяма. В момента върви още едно разследване за контрабанда, с която са свързани колумбийските бунтовници, ала не мога да ти кажа за нея. Тя е свръхсекретна. — Приглади косите й и я погледна така, сякаш бе съкровище. — Благодаря ти за това, което направи — каза след минутка. — Макар че беше лудост, то спаси живота ми, да не говорим за Хънтър и Лейн.