Джоуди го погали по бузата, леко бодлива от еднодневната брада.
— Няма за какво. И ти би направил същото за мен или за Марджи.
— Да, боя се, че бих.
Все още изглеждаше разтревожен. Тя го дръпна за косата и го целуна. Тялото й избухна отвътре, когато той я повдигна от пода и я нацелува, докато устните й изтръпнаха.
— Тази вечер можех да те изгубя.
— О, черен гологан не се губи — прошепна Джоуди във врата му.
Александър я стисна по-силно.
— Все пак си пази гърба. Ако Броуди те попита какво знаеш, а той ще те попита, кажи му, че не знаеш нищо. Била си с мен, когато е започнало всичко, дори не си разбрала какво става, докато не са започнали да летят куршуми.
— Добре.
Александър въздъхна дълбоко и я целуна за последен път, преди да я пусне да стъпи на краката си.
— Трябва да ходя да помогна на момчетата да напишат рапортите — каза неохотно. — Много повече бих предпочел да бъда с теб. Тази нощ си заключи вратата и си дръж телефона под ръка. Ако имаш нужда от мен, винаги можеш да ми се обадиш. Утре ще имаш охрана.
— Имам един хубав голям фенер като този, който държиш в колата си — съобщи му тя наперено. — Ако някой се опита да влезе, ще получи главоболие.
Освен ако няма пистолет, добави той наум, ала не го каза.
— Недей да бъдеш прекалено самоуверена — предупреди я Александър. — Никога не подценявай врага. — Джоуди му козирува. Той я целуна силно. — Непоправима си! Но не мога да си представя живота без теб, така че бъди предпазлива.
— Обещавам. Само че и ти трябва да обещаеш — добави тя.
Александър й се усмихна топло.
— О, и аз имам планове за бъдещето. Още не смятам да се разплащам. Ще ти се обадя утре.
— Добре. Лека нощ.
— Лека нощ. Заключи си вратата.
Джоуди заключи шумно и го чу как се засмя от другата страна, после тръгна по коридора. Когато си отиде, тя се стовари на фотьойла и започна да трепери, припомнила си трескавите събития от тази вечер. Беше жива. Той бе жив. Ала още чуваше изстрелите, трясъка от чупещи се стъкла, последвани от хилядите болезнени убождания дори и през пуловера, който носеше. Бе невероятно, че се бе разминала с толкова малко наранявания след престрелка.
Легна си, но не спа добре. Александър се обади много рано следващата сутрин да провери как е и да й каже, че ще се видят за обед.
Облече си палтото и отиде на работа, готова за коментари от колегите си, въпреки че бе с поло и дълги ръкави. Нищо не можеше да скрие драскотините по лицето и брадичката й. Не бе толкова глупава, че да си каже къде ги бе получила, затова измисли лошо падане по стълбите в блока си.
Това мина пред всички, освен пред Броуди. Той дойде веднага щом Джоуди си включи компютъра. Изглеждаше тъжен и разтревожен.
— Добре ли си? — попита я рязко. — Поболях се от притеснения тази нощ.
— Откъде разбра? — изненада се тя.
— Рано сутринта трябваше да ходя да измъкна Кара от затвора. Обвиняват я в контрабанда на наркотици, можеш ли да си представиш? Тя само си паркирала колата, когато онези ненормалници открили огън!
ДЕВЕТА ГЛАВА
Джоуди си спомни какво я бе предупредил Александър и се опита да не се разсмее. Как можеше човек да е толкова наивен?
— Контрабанда на наркотици! — възкликна тя, влизайки в ролята си. — Кара?
— Така казват. Изглежда, че някой от охраната на Ритър е поставил склада под наблюдение. Когато започнала стрелбата, охраната отвърнала на огъня и предполагам, че са повикали полицията. Всъщност, когато са арестували Кара, и твоят приятел Коб е бил там.
— Да, знам. Той чу изстрелите и отиде право там. — Тя внимателно подбираше думите. — Бяхме паркирали от другата страна на улицата…
— Видях ви, когато заведох Кара в паркинга — каза притеснено Броуди. — Един от бандата извадил картечница и казват, че ти си подкарала колата на Коб към него и си попаднала между куршумите, за да спасиш живота му. Излиза, че наистина държиш на него.
— Да — призна Джоуди. — Наистина държа.
— Много смела постъпка. Кара казва, че трябва да си луда по някой, за да направиш такова нещо.
— Горката Кара — отговори тя, отмествайки темата. — Колко жалко, че има неприятности. Защо изобщо мислят, че има нещо общо с това? Просто се е оказала на неподходящото място в неподходящия момент.
Броуди изглежда се поотпусна.
— И Кара така каза… Ъъъ, Коб нали не участва нарочно в тази операция?
— Ние бяхме в една паркирана кола навън. Изобщо не знаехме за никаква операция.
— Значи затова е бил там — кимна той разсеяно. — И аз си помислих нещо такова. Кара не е познавала никой от другите, но имало една детективка и една заместник-шерифка. Полицайката я арестувала.