— Не знаех, че ще ме чуеш, но казах достатъчно, когато те оставих в спалнята ти. Когато слязох долу и видях лицето ти, се почувствах виновен. Ти беше засрамена и унизена, и аз бях виновен за това. Исках само да поправя стореното, ала ти започна да се отдръпваш и не искаше да спреш. Тогава разбрах каква голяма грешка съм направил.
Тя въртеше в пръстите си копчето на ризата му.
— И тогава ти потрябва помощ, за да заловиш един наркотрафикант.
Настъпи мълчание, толкова дълго, че Джоуди вдигна поглед.
— Ти си добра, Джоуди, а на мен наистина ми трябваше някой извън агенцията, който да ми помогне да измъкна информацията. Но…
— Но?
Той се усмихна добродушно.
— Хюстънската полиция ми дължи услуга. С удоволствие биха ми намерили информацията, която ми трябваше. Както и тексаските рейнджъри или местният шериф.
— Защо тогава ме помоли аз да го направя?
Александър обхвана с две ръце лицето й. Дланите му бяха топли и меки.
— Губех те — прошепна в устните й. — Ти по никакъв друг начин не би ме допуснала близо до себе си.
Тя вдигна ръце и ги обви около врата му.
— Ала ти имаше Кири…
— Само за пред хората. Дори не я харесвах, особено на рождения си ден. Вдигнах на Марджи голям скандал, че я бе поканила. Тя не ти ли каза? — Джоуди объркано поклати глава. Той захапа горната й устна. Дишането му стана неравномерно. Дланите му върху лицето й станаха настойчиви. — Когато Марджи ми каза, че си ни чула, аз се напих. Трябваше да изпия две чисти уискита, за да мога да ти се обадя по телефона. Много ми трябваше, за да мога да се извиня. И честно да ти кажа, бебчо, нямам навика да се извинявам.
Тя се разтопи в тялото му, гладна за по-плътен контакт.
— Толкова се срамувах от онова, което бях направила…
Устните му се притиснаха страстно към нейните.
— Много ми хареса това, което направи. Не се шегувах, когато ти го казах. Усещах вкуса ти дълго след като си легнах. Цяла нощ те сънувах.
— Аз теб също — прошепна тя.
Устните му настойчиво разтвориха нейните.
— Мислех, че си хлътнала по проклетия Броуди — изръмжа Александър. — Докато не насочи колата към онзи стрелец. Молех се на всички богове, докато стигнах до теб и видях, че си добре. Можех завинаги да те загубя. Тази мисъл не ми дава покой.
— Аз съм по-корава от стари каубойски ботуши — прошепна Джоуди, невероятно щастлива от това, което й говореше.
— И по-мека от коприна, където трябва. Ела тук. — Той я притисна към стената и започна да я целува с целия копнеж, сподавян от седмици. Когато тя простена, цялото му тяло затрепери от желание. — Убиваш ме!
— Моля?
Александър повдигна глава и погледна в изненаданите й кафяви очи.
— Ти и представа нямаш… Не можеш ли да разбереш, когато един мъж умира от страст? — Изведнъж притисна бедра към нейните, за да подчертае думите си. Джоуди вдигна вежди и преглътна мъчително.
— Александър, аз всъщност само се шегувах, когато ти казах, че имам нощница, окичена с презервативи…
Той избухна в смях и с усилие на волята се отдръпна.
— Никога през живота си не съм се смял, както се смея с теб — каза с въздишка. — Но съм готов да ми отрежат ръката, ако мога веднага да легна на килима с теб.
Тя се изчерви повече от удоволствие, отколкото от страх.
— Може някой от нас да изтича до магазина — предложи колебливо.
— Не сега. Ала задръж тази мисъл, докато приключа със случая.
— Добре — засмя се Джоуди.
Александър захапа горната й устна.
— Към девет сутринта ще те взема от работа — прошепна и вдигна глава. — И ще те закарам в Джейкъбсвил.
— Ти наистина се тревожиш — изведнъж разбра тя и видя сериозното му изражение.
— Да, Джоуди, наистина се тревожа. Дръж си вратата заключена и не вдигай телефона.
— Ами ако си ти?
— В теб ли е още мобилният телефон, който ти бях дал?
— Да. — Тя го извади.
Той го отвори, включи го и провери батерията.
— Напълно е зареден. Остави го включен. Ако се налага да се обадя, ще звъня на този номер. И ти можеш да ми се обадиш, ако те е страх.
— Добре.
Александър я целуна за последен път, хвърли й един загадъчен поглед и излезе. Джоуди заключи след него и остана неподвижна няколко секунди. Свят й се виеше от неочакваните промени, които изведнъж настъпваха в живота и в кариерата й. Александър се опитваше да й каже нещо, но тя не разбираше точно какво. Дали искаше връзка? Със сигурност не можеше да мисли за брак, той мразеше самата мисъл. Ами ако искаше? Този въпрос я измъчва до сутринта, ала така и не намери отговор.
— Заминаваш за три дни, просто така? — избухна Броуди. Лицето му бе по-гневно, отколкото някога го бе виждала. — Как, по дяволите, ще се оправям без секретарка? Едно писмо не мога да напиша!