Джоуди тръгна с него, без да възразява, ала бе сигурна, че й се бе счуло. Александър не бе семеен тип мъж. Може би временно си бе загубил ума от тревоги заради незавършения си случай. Но не приличаше на умопобъркан, а и начинът, по който стискаше ръката й, и начинът, по който я гледаше, бяха убедителни.
Не само това, не бяха само очите му. Кири не дойде, ала на празненството имаше много други красиви жени, а той не удостои никоя от тях с повече от един поглед. Танцуваше само с Джоуди и я държеше толкова близко, че хората, които ги познаваха, започнаха открито да говорят за промяната в техните отношения.
— Хората ни гледат — прошепна тя, когато довършиха един танц и започнаха следващия.
— Нека гледат — отвърна Александър дрезгаво и очите му се спуснаха към сочните й устни. — Радвам се, че работиш в Хюстън, Джоуди. Няма да трябва да си намирам оправдания, за да идвам до Джейкъбсвил да те виждам.
— Ти никога по-рано не си ме харесвал.
— Никога по-рано не съм бил толкова близък с теб. Цял живот се опитвам да забравя каква беше майка ми — призна той. — Тя ми нанесе емоционални рани, които още не са зараснали. Винаги съм се държал на безопасно разстояние от жените. Всъщност мислех, че и ти си на безопасно разстояние — добави с усмивка. — А после започнах да излизам с теб по работа и паднах в собствената си клопка.
— Наистина ли? — учуди се Джоуди.
— Внимавай — прошепна Александър. — Аз съм страшно сериозен. — Наведе се и докосна устни до нейните. — Прекалено е късно за заден ход. Няма да те пусна.
Пръстите му се свиха. Тя ахна тихо от интимността на контакта. Усещаше глада в него. Собственото й тяло започна леко да вибрира, когато осъзна колко бе податлива.
— Ти внимавай — отвърна също шепнешком Джоуди. — Аз направо горя. Ако продължаваш така, може да се озовеш изнасилен на пода на някой килер.
— Ако това е обещание, води ме в килера — съгласи се той не съвсем на шега. Тя се засмя. Александър не. Ръката му я стисна още по-силно и той тихо изръмжа в ухото й. — Какво мислиш за приставането?
— Моля?
Александър вдигна глава и се вгледа в очите й с мрачна настойчивост.
— Приставане. Ти се качваш на една кола, бягаш в Мексико насред нечие празненство за Вси светии и се жениш. — Привлече я по-близо към себе си. — Дори в тази страна женят. Можем да стигнем до летището за около шест минути, а след час вече ще летим.
— Закъде? — попита Джоуди объркано.
— Някъде в Мексико. Можем да се оженим отново в Джейкъбсвил, когато поискаш.
— Защо тогава тази вечер да ходим в Мексико? — Ръката му се плъзна надолу по тялото й и той придърпа бедрата й към своите с поглед, който я накара да се изчерви. — Това не е причина така изведнъж да ходим в Мексико — отговори тя, докато тялото й заповядваше на съзнанието й да млъкне.
— Ти така си мислиш. — Изражението му бе красноречиво.
— Ами ако кажа да? — избухна Джоуди. — Може да се окажеш вързан за мен за цял живот, докато всичко, което искаш, е моментно облекчение. А като говорим за облекчение, горе има спалня…
Александър спря да танцува. Лицето му бе сериозно.
— Кажи ми, че нямаш нищо против да скочиш с мен в леглото, Джоуди — предложи предизвикателно. — Кажи ми, че изобщо няма да те мъчи съвестта.
Тя въздъхна.
— Бих искала…
— Обаче родителите ти не са те възпитали така — довърши той вместо нея. — Всъщност и баща ми беше такъв — добави тихо. — Беше старомоден и аз съм като него. Дори не съм имал толкова много жени, ако искаш да знаеш. А в момента ми се иска да не бе имало нито една.
— Това е най-милото нещо, което можеше да кажеш — прошепна Джоуди и привлече лицето му, за да може да го целуне.
— Но е вярно. — Отвърна на целувката й, много леко. — Избягай с мен. Още сега!
Беше лудост. Сигурно си бе изгубил ума. Ала изкушението да го заведе пред олтара, преди да бе размислил, бе по-силно от всичко. Изведнъж я обзе същата възбуда, каквато виждаше на неговото лице.
— Но ти си толкова разумен!
— Още утре сутринта ще бъда пак разумен — обеща Александър. — Тази вечер просто живея. Вземи си палтото и не казвай на никой къде отиваме. Ще измисля нещо да обясня на Марджи.
Тя погледна към другия край на стаята, откъдето Марджи ги гледаше и шепнеше на Дерек нещо, което го разсмиваше.