— Добре. И двамата сме луди, ала няма да споря с теб. Кажи й каквото искаш — съгласи се Джоуди и се втурна към стълбата.
Той я чакаше на входната врата. Изглеждаше ядосан.
— Какво става? — попита тя и сърцето й почти спря. — Размисли ли?
— За нищо на света! — Хвана я за ръката, измъкна я от вратата и бързо затвори зад тях. — Марджи е прекалено умна. Или пък Дерек.
— Нищо не можеш да скриеш от Марджи — засмя се с облекчение Джоуди, докато тичаха към гаража.
— Или от Дерек — допълни Александър.
Отвори с дистанционното и допря показалец до лазерната ключалка на колата. После я погледна колебливо.
— Аз съм готов, ако и ти си готова. Но ако не искаш, все още можеш да се откажеш.
Тя поклати глава. Очите й бяха замечтани.
— Ти може никога вече да не си в такова настроение.
— Много смешно. — Издърпа я в колата и след минути вече се носеха към летището.
През целия полет се държаха за ръце и правеха планове. Пристигнаха със затаен дъх в Ел Пасо, Александър взе кола под наем и поеха към границата. Така сияеха и двамата, че митничарят веднага разгада намеренията им.
— Обзалагам се, че сте тръгнали да се жените — заяви той с широка усмивка и им върна паспортите. — Буена суерте. И карайте внимателно.
След кратък разговор с един полицай на светофара намериха малка църква и свещеник, който се съгласи да извърши церемонията. Джоуди взе назаем от жената на свещеника едно песо за късмет и й дадоха малко букетче изкуствени цветя, което да държи, докато бяха произнесени — на испански — думите, които ги направиха съпруг и съпруга.
Александър й превеждаше и когато накрая свещеникът ги обяви за мъж и жена, извади от вътрешния си джоб халка и я сложи на ръката й. Бе й съвсем точна, красив релефен златен пръстен, който тя познаваше. Преди много години си го бе харесала, когато двете с Марджи бяха гледали един бижутериен магазин, мечтаейки за женитба в далечно бъдеще. От време на време минаваше покрай магазина, за да види дали е още там. Явно Марджи бе казала на Александър за него.
Подписаха документите, Александър плати на свещеника и се качиха пак на колата с удостоверение за брак.
Джоуди гледаше халката и съпруга си с широко отворени очи.
— Трябва да сме луди — отбеляза тя.
Той се засмя.
— Не сме луди. Много сме разумни. Първо бягаме, после изкарваме един меден месец, накрая правим една нормална сватба с Марджи и с приятелите си. — Погледна я със светнали очи. — Каза, че няма нужда да се връщаш на работа преди другата седмица. Ще си изкараме медения месец, преди да се върнеш.
— Къде точно си представяш медения месец? — попита Джоуди.
Три часа по-късно тя лежеше прегърната с Александър в огромното легло в сенките на обления в лунна светлина Мексикански залив. Под прозореца се чуваха разбиващите се в брега вълни.
— Като бонбон си — прошепна той в корема й.
— Никога не си казвал, че съм сладка.
— Винаги си била сладка, само не знаех как да го кажа. Всеки път, когато се доближа до теб, настръхвам.
Джоуди ахна от топлия натиск на устните му. Пръстите й се вплетоха в гъстата му черна коса.
— И това беше взаимно. — Привлече устните му към гърдите си. — Много хубаво — прошепна несигурно.
— И все по-хубаво ще става. — Намери я по нов и неочакван начин. Тя понечи да възрази, ала устните му се спуснаха върху нейните разтворени устни в същия момент, в който движенията му направо я повдигнаха от леглото на гребена на пулсираща вълна от удоволствие.
— Това ти хареса, нали? — прошепна в устните й. — А това? — Джоуди извика. Устните му погълнаха звука, а кракът му се вмъкна между бедрата й. Целуваше я страстно, докато стройните му хълбоци се наместиха между бедрата й и тя го почувства в интимност, която още не бяха споделяли. Александър усети как тялото й подскочи, опитвайки се несъзнателно да се предпази, но устните му успокояваха нейните, ръцете му я галеха и я уговаряха да приеме бавното сливане на телата им. Тя впи пръсти в гърба му със смесица от страх и възбуда. — Няма да боли дълго — обеща той, езикът му разтвори устните й и Александър започна един бавен ритъм, който я издигаше все по-високо. — Ето, това е — прошепна отново в нетърпеливите й устни. — Ела към мен и намери ритъма, който ти трябва. Това е… Това е! — Бе изненадана, че той нямаше нищо против да я остави да опитва, че иска да й помогне да го почувства. Бе чувала от бивши приятелки страшни истории за първи брачни нощи. Тази не бе такава. Бе намерила мъж, който искаше страстно участие, не пасивно приемане. Джоуди се размърда и Александър се засмя от удоволствие, защото търсещото й тяло се движеше под него, канеше го, предизвикваше го, провокираше го. И той извървя с нея всяка стъпка нагоре по стълбата, която водеше и двамата към върха. Извика в ухото й, а тя се вкопчи в него, трепереща от изживяването, което надминаваше и най-дивите й мечти. — Сега вече знаеш — прошепна Александър и целуна клепачите й.