— А това – заяви му развеселено – бе, загдето размаза сняг в лицето ми, когато спряхме да почиваме с колата. – Стоеше над него и чакаше да стане, но той продължаваше да си лежи със замислено изражение, загледан в ярката небесна синева. – Няма ли… няма ли да станеш? – попита го след минута.
Зак извърна глава към нея.
— Какъв смисъл има?
— Не те нараних, нали?
— Мъжката ми гордост пострада, Джули!
Внезапно се сети за поведението му на мъжкар и разбра защо сега се чувства толкова притеснен. Бе сигурна, че не се преструваше личеше си и по начина, по който лежеше, и по стаеното в гласа му напрежение. Явно във филмите беше използвал дубльор за всички сцени на бой.
— Постъпих глупаво. Моля те, изправи се! Той примигна срещу слънцето и попита тихо: Пак ли ще ме хвърляш на земята?
— Не, обещавам ти! Прав си, държах се като дете! – Протегна ръка към него и Зак прие с благодарност оказаната му помощ.
— Твърде съм стар вече за тия неща! – оплака се той, докато разтриваше коляното си и отръскваше снега от себе си.
— Виж – каза, опитвайки се да го извади от неудобното положение. Сочеше към снежния човек, който бе започнала да прави предния ден. После прибави с усмивка: Снегът е измел част от снега. Какво ще кажеш да ми помогнеш да довърша работата си?
— Готово! – отвърна той и за нейна приятна изненада протегна ръка и хвана нейната – двама души, които се обичат и вървят през снега хванати за ръце. – Каква точно хватка ми приложи преди малко?
— С възхищение попита. – От джудо или карате? Винаги ги бъркам.
— Джудо – неловко отвърна тя.
— Защо, по дяволите, не ми приложи някоя хватка, докато почивахме, вместо да бягаш?
Погледна го притеснено.
— Браг ми Тед води школа по самоотбрана, но аз смятах, че това е глупава идея за градче като Кийтън, затова отказвах да посещавам часовете му. Научи ме на тази хватка вкъщи много отдавна. Онзи ден, когато ме подгони, аз се паникьосах и просто хукнах да бягам. Дори не се сетих за друго. Днес го бях планирала предварително, поради което ми беше толкова лесно да… – Спря се, отчаяно опитвайки се да му спести поредния удар по самочувствието.
Стигнаха снежния човек и Зак пусна ръката й, гледайки я с възхищение.
— Знаеш ли някоя друга подобна хватка? Знаеше още няколко.
— Не, всъщност не.
Като продължаваше да й се усмихва, той изрече много нежно и внимателно:
— Тогава моля да ми разрешиш да ти покажа една!
Движенията му бяха толкова бързи, че Джули успя да изпищи в същия миг, в който полетя над земята и се просна в купчина сняг. Избухна в смях и се изправи на крака.
— Ти си ужасен – скара му се и се престори, че отърсва снега от себе си, докато всъщност трескаво мислеше как да му го върне. За миг се извърна настрани, след което отново го погледна с невинна усмивка и тръгна към него.
— Стига ли ти вече? – ухили й се Зак, отпуснал свободно ръце край тялото си.
— Да. Печелиш. Предавам се!
Но вече бе успял да забележи дяволитото пламъче в омагьосващо сините й очи.
— Лъжкиня! – изсмя се той, когато започна бавно да го заобикаля, търсейки най-подходящия ъгъл, от който да се прицели. Зак също последва движенията й – сега вече и двамата се смееха, той – твърдо решен да се предпази от удара й, тя – прекрасно съзнаваща, че има един начин да се справи с него и че няма да пропусне да се възползва от него.
— Времето изтече – обяви весело Джули и се престори, че се занимава с ципа, който бе разкопчала преди малко. – Нищо чудно, че умирам от студ. Ципът постоянно се плъзга надолу.
— Дай на мен да опитам – побърза да й предложи Зак, точно както бе и очаквала.
В момента, в който пръстите му докоснаха дрехата й, тя бързо се извъртя настрани и като се прицели в гърдите му, се хвърли с рамото напред като добре трениран ръгбист. Зак се дръпна светкавично и тя профуча край него с главата напред. Понесена от инерцията на собствената си сила, Джули се стовари право в снежната пряспа зад гърба му, потъвайки в нея до раменете.
Измъкна се от пряспата, извърна се настрани и се подпря на нея. Той отбеляза весело:
— Никога преди не бях виждал някой да използва главата си наместо бургия. Много интересна демонстрация. Мислиш ли, че ще можем да продадем идеята на някой производител?
Това вече й дойде твърде много. Джули избухна в силен смях.
— Когато решиш, че си готова за сериозно занимание със снежния човек – високомерно й заяви, докато се отдалечаваше, – можеш да…