Една голяма снежна топка го удари и го накара да млъкне.
През този дълъг зимен следобед усамотената местност често биваше огласяна от весел смях, който плашеше катеричките в клоните на дърветата, докато смутителите на покоя им лудуваха като деца в снега, гонеха се около боровете и се замеряха със снежни топки.
ТРИДЕСЕТ И ПЕТА ГЛАВА
Седяха на дивана един до друг, завити с кремаво плетено одеяло, и Джули се взираше в стъклената стена отсреща. Чувстваше се прекрасно, въпреки че беше изтощена от прекарания на открито следобед, обилната вечеря и дългото им любене на дивана. Дори сега, когато вече бяха приключили нежните си ласки и Зак се беше замислил за нещо, загледан в играта на огъня в камината, той продължаваше да я притиска с ръка към себе си, сякаш не можеше да си позволи дори за миг да не усеща нейното близко присъствие до тялото си. Тя се сети за снежния човек, който бяха направили. „Зак е толкова изобретателен, пълен с оригинални идеи” – рече си с усмивка. Не че кой знае колко бе изненадана – та нали той беше актьор. Но въпреки това човек не би очаквал един снежен човек да прилича на хилещо се праисторическо чудовище.
— За какво мислиш? – попита Зак и нежно я целуна по косата. Джули повдигна глава и се усмихна.
— За твоя снежен човек. Никой ли не ти е казвал, че снежните човеци трябва да бъдат смешни?
— Това не е какво да е, а снежно чудовище!
— Прилича на нещо, сътворено от фантазията на Стивън Кинг. Толкова кошмарно детство ли си имал?
— Кошмарно си беше – съгласи се с усмивка и я притегли още по-силно към себе си. Не можеше да й се насити – нито в леглото, нито извън него – и това бе ново усещане за него. Прилягаше му така, сякаш бе специално създадена за него; в леглото беше изкусителка, ангел, куртизанка. Можеше да му достави неизживяно досега удоволствие само с един звук, поглед, докосване. Извън леглото бе смешна, упорита, забавна и интелигентна. Беше способна да го ядоса с една дума, а после с усмивка да укроти гнева му. Изтънчена и откровена, бе толкова жизнена и любвеобилна, че понякога го омагьосваше като истинска вълшебница – например, когато говореше за учениците си. Беше я отвлякъл, а Джули му спаси живота. Уж той беше закоравелият престъпник, а тя се бе оказала достатъчно умна и смела, че да му избяга изпод носа. После бе променила изцяло поведението си и му бе подарила девствеността си по такъв обезоръжаващо нежен и вълнуващ начин, че сърцето му се свиваше всеки път, когато си спомнеше за това. Чувстваше се напълно покорен от нейната смелост, любвеобилност и щедрост.
Зак бе девет години по-голям и циник, но все пак нещо у нея го разчувстваше и караше да харесва новата си нежност. Преди да влезе в затвора, жените го бяха обвинявали в безразличие, граничещо със студенина и грубост във взаимоотношенията с другия пол. Дори му бяха казвали, че се държи като машина, а една от многобройните му любовници дори заяви, че просто се включва, когато става въпрос за секс, и изключва за всичко друго, освен за работата си. При една от честите им свади Рейчъл бе казала, че е способен да омагьоса и змия със студенината си.
От друга страна, през целия си съзнателен живот не беше срещал жена, която да не се интересува единствено от кариерата си и това, доколко той може да й е от полза. Като се прибавят и хилядите истерички, с които си бе имал работа след пристигането си в Холивуд, не бе никак изненадващо, че се бе превърнал в циник. Всъщност той си беше такъв и преди да пристигне в Лос Анджелис – студен, способен да обърне гръб на предишния си живот и на семейството си едва осемнайсетгодишен. Беше успял да загърби миналото си и никога да не говори за него, с когото и да е – нито с рекламните агенти от студиото, които се бяха оплаквали, че след успеха на първия му филм им се налага да измислят историята на неговия живот, нито с любовниците, нито със съпругата си. Семейството и миналото му бяха мъртви, завинаги погребани от него преди седемнайсет години. – Зак?
Дори гласът й имаше магически ефект върху него. – Мммм?
— Съзнаваш ли, че аз всъщност не знам нищо за тебе, въпреки че сме… ъъъ… ами… – Джули млъкна, защото не знаеше дали да използва думата „любовници”.
Той долови смущението й и се усмихна, понеже реши, че тя търси някоя подходяща дума, за да охарактеризира споделената дива страст. Усмихна се и каза:
— Какво предпочиташ една дума или цяла фраза?
— Не бъди нахален! Подготвена съм да преподавам сексуално възпитание на ниво прогимназия.
— Тогава какъв е проблемът?
— Някак си – отвърна тя, вперила поглед в ръцете си, – медицинският термин „полови отношения” изобщо не е подходящ, за да опише нещо толкова… толкова прекрасно като изживяване.