— Не се и съмнявам – отвърна тя с разбираща усмивка.
— А какво по-точно правеше, когато те окошариха?
Джули му хвърли закачлив поглед.
— Едни момчета тъкмо ми демонстрираха хватка, която би ми послужила при общуването с теб. Само дето вчера, когато се опитах да я приложа на блейзъра, се оказа, че съм забравила какъв точно беше номерът.
— Моля? – неразбиращо каза Зак.
— Опитах се да запаля колата без ключ.
Той избухна в смях и преди тя да успее да реагира, я притегли към себе си и зарови лице в косите й.
— Милостиви Боже – прошепна, – точно на мене ли трябваше да ми се случи да отвлека дъщеря на пастор, която може да краде коли!
— Сигурна съм, че накрая щях да успея, но нали ми се налагаше час по час да ти се показвам пред прозореца… – информира го Джули. – Божичко! – избухна тя. – По-добре да ти бях пребъркала джобовете! – Смехът му почти заглуши следващите й думи: – Нямаше да ми е проблем, само трябваше да се сетя, че си ги скрил там! – Доволна, че е успяла да го накара да се смее по този начин, облегна глава на гърдите му и го изчака да спре, преди да продължи: – А сега е твой ред. Къде си израснал, след като онова с ранчото е било измислица?
Зак бавно отдели лице от благоуханната й коса и вдигна брадичката й.
— Риджмонт, Пенсилвания.
— И? – подкани го Джули, почувствала, че по някаква причина той отдава голямо значение на своя отговор.
— И – каза той, поглеждайки я в очите – от един век семейство Станхоуп притежава заводи, на които се крепи икономиката както на Риджмонт, така и на няколко съседни окръга.
Тя отвратено тръсна глава.
— Ти си богат! Не е честно да разпространяват истории за самотното ти детство, скитанията и така нататък. Братята ми го вярваха!
— Съжалявам за братята ти – засмя се Зак на презрението в гласа й. – Истината е, че аз самият не знаех какво са измислили рекламните агенти, докато не го прочетох във вестниците, а тогава вече беше малко късно да протестирам – нямаше да е добре за кариерата ми. Пък и аз все пак наистина бях напуснал Риджмонт, преди да навърша деветнайсет, след което вече се издържах сам.
Джули изпитваше желание да попита защо е избягал от къщи, но реши за момента да остави подробностите.
— Имаш ли братя или сестри?
— Имах двама братя и една сестра.
— Как така имаше?
— Ами така – рече той с въздишка и отново се облегна назад.
— Ако не ти се говори за това – каза тя, усетила промяната в настроението му, – няма нужда да го правиш.
Зак знаеше, че ще й разкаже цялата си история, но не искаше да задълбочава чувствата, които го караха да се изповяда пред нея. Рейчъл никога не бе предизвиквала у него нуждата да отговаря честно на въпросите й. Но и той по онова време не би доверил на никого нещо, което би могло да го нарани. Джули вече му беше дала толкова много – дължеше й поне да й разкаже истината. Притегли я още по-близо към себе си.
— Никога не съм говорил за това, въпреки че. Бог ми е свидетел, много хора са ми задавали въпроси. Не е кой знае колко дълга или особена история – ако говоря странно, то е, защото ми е неприятно да си спомням за миналото и защото съм го таил в себе си цели седемнайсет години.
Тя мълчеше, поласкана, че ще й се довери.
— Родителите ни починаха при катастрофа, когато бях на десет – започна той, – и ние бяхме отгледани от баба и дядо – тоест те се грижеха за нас, когато не бяхме в частното училище. Джъстин беше най-голям, после идвах аз, след мене беше Елизабет и накрая Алекс. Джъстин беше… – Замълча, опитвайки се да намери точната дума. – Беше много добър плувец и за разлика от повечето по-големи братя ми позволяваше да го придружавам навсякъде. Бе много… мил. Нежен. Самоуби се, когато навърши осемнайсет.
Джули си пое ужасено дъх.
— Божичко, защо?
— Беше хомосексуалист. Никой не знаеше, освен мен. Каза ми го, преди да си пръсне черепа.
Той замълча и младата жена попита:
— Не е ли могъл да поговори с някого – семейството му нямаше ли да го подкрепи?
Зак тъжно се изсмя.
— Баба ми произхожда от семейство Харисън – високоморални, сурови хора, с непоносимо големи изисквания към себе си и другите. Щяха да се отнесат с Джъстин като с луд, отрепка и да се отрекат публично от него, ако веднага не се поправи. Станхоуп бяха точно обратното – буйни, безотговорни, чаровни, хора на живота и изключително нестабилни. Но най-известната им черта по мъжка линия бе, че всичките бяха женкари. Винаги са били. Сластолюбието им е нещо като легенда в Пенсилвания и те много се гордеят с това. Моят дядо не правеше изключение. Не съм убеден, че мъжете Кенеди могат да се мерят с мъжете от семейство Станхоуп, когато става въпрос за жени. Ще ти дам пример: в момента, в който аз и братята ми навършихме дванайсет, дядо ни ни подари за рождения ден по една проститутка. Организираше малко семейно парти, като предварително избраната курва беше сред поканените и след тържеството се качваше в спалнята с рожденика.