— А баба ти какво мислеше по въпроса? – отвратено попита Джули. – Тя къде беше през това време?
— Някъде в къщата, но знаеше, че не може да му се противопостави, така че гордо държеше главата си изправена и се правеше, че не знае какво става. Но същия начин се оправяше и с любовните истории на дядо ми. – Зак се умълча и Джули реши, че няма да й каже нищо повече, но след малко той продължи: – Дядо ми почина година след Джъстин, като и със смъртта си успя отново да я унизи: летял със самолета си към Мексико, когато станала катастрофата; на борда имало и една красива манекенка… Семейство Харисън притежава риджмонтския вестник, така че баба ми успя да потули този факт от журналистите, но това се оказа напълно излишно, понеже големите вестници научиха историята и светкавично я раздухаха; да не забравяме радиото и телевизията, които веднага я включиха в новинарските си емисии.
— Защо дядо ти просто не се е развел, след като така или иначе не е обичал жена си?
— И аз му зададох същия въпрос лятото, преди да замина за Иеил. Двамата празнувахме предстоящото ми студентство, като се напивахме в кабинета му. Вместо да ми заяви, че не ми влиза в работата, той ми обясни истинската причина. – Зак се протегна към чашата с бренди и го изгълта на един дъх, сякаш за да измие вкуса от думите си, след което се вторачи с празен поглед в стъклото.
— Какво ти каза?
Зак я погледна така, сякаш бе забравил за нейното присъствие.
— Призна ми, че баба ми е единствената жена, която някога е обичал. Всички смятали, че се жени за нея, за да слее богатствата си с тези на семейство Харисън, особено като се има предвид, че тя далеч не е била красавица, но дядо заяви, че истината била съвсем друга – и аз му вярвам. Всъщност с възрастта баба се превърна в това, на което казват „импозантна” жена – изглеждаше като истинска аристократка. Отново млъкна и Джули изрече възмутено:
— Защо си му повярвал? Ако наистина я е обичал, тогава защо й е изневерявал?
Устните му се изкривиха в иронична усмивка.
— Не познаваш баба ми! Никой не би могъл да задоволи високите й изисквания – най-малко моят дядо, както той прекрасно си знаеше. Каза ми, че го е разбрал малко след сватбата и просто е престанал да се опитва да се промени.
Единственият от нас, когото тя одобряваше, бе Джъстин. Обожаваше го. Разбираш ли, Джъстин бе единственият мъж от цялото семейство, който приличаше на нейния род. Беше рус, среден на ръст, а не висок – всъщност просто бе одрал кожата на баща й. Всички ние, включително и баща ми, бяхме наследили чертите и ръста на Станхоуп – особено аз. Аз бях нещо като любимец на дядо, тъй че можеш да си представиш как изглеждах в нейните очи.
Джули реши, че това е най-несправедливата история, която бе чувала през живота си.
— Ако баба ти толкова е обичала Джъстин, сигурна съм, че не би го изоставила, ако й признаеше какъв е.
— Изключено! Тя ненавиждаше слабите хора. Признанието му би я разтърсило и отвратило до дъно. – Зак я погледна накриво и продължи: – Като се има всичко предвид, тя бе направила капитална грешка в избора си на съпруг. Както вече споменах, на Станхоупови им липсва силна воля. Те пият прекалено много, карат твърде бързо и пропиляват богатството си, така че накрая им се налага да се оженят за някоя богата наследница, за да оправят финансовото си положение. Единственото, което искат, е да се забавляват. Никога не се интересуват от бъдещето и от другите – моите родители загинаха, като шофираха пияни с бясна скорост по заледен зимен път
— Алекс и Елизабет приличат ли на родителите ви? Той отвърна с равен глас:
— Те притежават обичайните за Станхоуп положителни и отрицателни качества. Още преди да навършат шестнайсет, вече се бяха превърнали в пияници и наркомани. Елизабет вече бе имала един аборт. Алекс бе арестуван два пъти за притежание на наркотици и за комар – естествено веднага го освобождаваха с чисто досие. Трябва да кажа обаче, че вината не беше само тяхна – нямаше кой да им дръпне юздите. Баба ми би се намесила, но дядо не й позволяваше. Все пак бяхме правени по неговия калъп! Пък и ние си бяхме вкъщи само няколко месеца през лятото. През останалото време по настояване на дядо пребивавахме в скъпи частни училища из страната. А там никой не се интересува какво правиш, стига да не те хванат и да им създадеш неприятности.