— Значи баба ти не харесваше сестра ти и брат ти, така ли?
— Да. Но и те не бяха очаровани от нея, повярвай ми! Въпреки че според нея в тях имаше хляб, стига да бяха подхванати навреме.
Макар да говореше за себе си като за член на семейство Станхоуп, в гласа му се долавяше презрение всеки път, щом заговореше за тях. Освен това можеше да се направят някои много интересни заключения от това, което бе премълчал.
— А ти? – внимателно попита тя. – Какви бяха твоите чувства към нея?
— Защо си мислиш, че са били по-различни от тези на Алекс и Елизабет?
Джули не трепна.
— Усетих го.
Той мълчаливо кимна, потвърждавайки подозренията й.
— Всъщност аз й се възхищавах. Вярно, че имаше високи изисквания, но поне имаше някакви изисквания. Караше те да се стремиш да бъдеш по-добър. Не че някога би могъл да задоволиш изискванията й. Само Джъстин успяваше да го постигне.
— Каза ми как се е отнасяла с братята и сестра ти. А с теб как се държеше?
— Смяташе, че съм копие на дядо.
— Като външност – поправи го тя.
— Каква е разликата? – сопна се Зак.
Джули знаеше, че нагазва в непозволена територия, но въпреки това заяви:
— Мисля, че ти си разбирал разликата. Може и да си приличал външно на дядо си, но характерите ви са били съвсем различни. Ти си бил като нея. Бил си!
Той сухо изрече:
— За дете на двайсет и шест си твърде самоуверена.
— Страхотна тактика! Щом не можеш да ме заблудиш, започваш да ми се подиграваш.
— Предавам се – прошепна нежно Зак и се наведе да я целуне.
— А ако и подигравките не помогнат, се опитваш да ме разсееш по друг начин!
— Знаеш ли – рече той с усмивка, – понякога си много досадна!
— Ама моля ти се, не почвай сега с комплименти. Нали знаеш, че направо се размеквам, когато ми говориш такива работи. Защо напусна дома си?
— Истинска досада!
Джули се предаде и се остави целувката му да я обсеби цялата, усещайки, че колкото и да влага от себе си, той й дава много повече.
Когато най-накрая я пусна, й каза:
— Понеже не мога да те надхитря, май ще е най-добре да ти разкажа защо напуснах дома си. После, ако любопитството ти с напълно задоволено, предлагам да не говорим повече за това, съгласна ли си?
Джули знаеше, че никога няма да сметне, че е научила достатъчно за него, но разбираше чувствата му, затова просто кимна и той обясни:
— Дядо почина, когато аз бях в първи курс, като остави баба ми да се разпорежда с богатствата му. Тя ни повика през лятната ваканция и четиримата имахме нещо като малко съвещание на терасата. Накратко, тя обяви, че на Алекс и Елизабет ще им се наложи да напуснат частните си училища и да посещават местни и че вече ще получават точно определена сума за харчене, нито цент повече. Ако нарушаха дори едно от изискванията й, щеше да ги изхвърли от къщата и да ги лиши от наследство. За да разбереш сериозността на положението, ще ти кажа, че бяхме свикнали да разполагаме с неограничени средства. Всички карахме скъпи коли, купувахме маркови дрехи и така нататък. – Поклати глава с усмивка. – Никога няма да забравя израженията на Алекс и Елизабет в този момент.
— Значи са приели условията й, така ли?
— Естествено. Нима имаха избор? Пък и нали само бяха харчили, нямаха представа как се печелят пари.
— Но ти не си се примирил и затова си напуснал дома – предположи усмихнато Джули.
Лицето му отново доби изражението, което винаги я караше да се чувства неловко.
— Аз не бях включен в сделката. – След дълго мълчание продължи: – Каза ми да се махам от очите й завинаги. Освен това уведоми брат ми и сестра ми, че ако някога се опитат да се свържат с мене или да се оставят аз да ги открия, просто ще бъдат изключени от завещанието й. Аз нямаше да наследя нищо. Така че й предадох ключовете от колата – по нейно настояване – и пеша стигнах до магистралата. Имах около петдесет долара в сметката си в Кънектикът и дрехите на гърба си. Няколко часа по-късно спрях един камион с декори за студията „Емпайър” и така се оказах в Лос Анджелис. Шофьорът се оказа много свестен и ме препоръча в студията. И така работих там като хамалин, докато един глупак режисьор се сети в последния момент, че му трябват още статисти за някаква сцена. В този ден направих своя дебют, върнах се в университета и после продължих да се снимам в киното. Край на историята.
— Но защо баба ти е постъпила така само с теб? – попита Джули, поразена от чутото.
— Имала си е причини – сви рамене Зак. – Както ти казах, напомнях й за дядо и всичко, което й беше причинил.
— И ти никога повече не получи вести от брат си и сестра си? Не се опитахте тайно да се свържете?