Имаше усещането, че от всичко, което й бе казал, най-трудно му беше да говори за брат си и сестра си.
— Изпратих им писмо с адреса си, преди да пуснат първия ми филм. Мислех, че ще…
„Ще се гордеят – довърши наум тя. – Ще се радват за теб. Ще ти отговорят.”
Макар лицето му вече да й бе казало, че догадките й са правилни, искаше да е напълно сигурна. Започваше да го разбира все по-добре.
— Отговориха ли ти?
— Не. И повече не се опитах да се свържа с тях.
— Ами ако баба ти е преглеждала пощата им и те никога не са получили писмата ти?
— Получили са ги. По това време живееха самостоятелно и посещаваха местния колеж.
— Но, Зак, те са били толкова млади, пък и ти самият каза, че са били страхливи. Ти си бил много по-голям и опитен. Не можеше ли да ги изчакаш да пораснат и да им дадеш втори шанс?
Зак заяви студено:
— Никой няма право на втори опит с мен, Джули. Никога!
— Но…
— За мен те са мъртви.
— Това е смешно! Всички вие губите толкова много! Не можеш цял живот да рушиш мостовете след себе си. Така само си вредиш.
— Не желая да говорим повече по въпроса!
В гласа му прозвучаха гневни нотки, но Джули не се предаваше:
— Мисля, че си същият като баба си!
— Играещ си с огъня, моето момиче!
Тя потръпна, доловила омразата в гласа му. Мълчаливо се изправи, събра чашите и ги отнесе в кухнята, притеснена от способността му завинаги да зачерква хора от живота си. Ужасяваше я не това, което бе казал, а изражението на лицето му в този момент. От мига, в който я бе отвлякъл, суровите му думи и действия бяха продиктувани единствено от отчаянието и необходимостта, както Джули бе разбрала. Докато не бе усетила и видяла злобата, изписана по лицето му, тя се бе чудила как изобщо беше възможно някой да повярва, че е в състояние да убие човек, но сега вече знаеше, че е било достатъчно само веднъж да го видят такъв, за да се убедят, че е способен на всичко. Стана й още по-ясно, че макар да бяха любовници и се разбираха прекрасно в леглото, на практика тя не знаеше нищо за него.
Влезе в спалнята, светна и ce отправи към банята, за да се преоблече. Беше се замислила толкова дълбоко, че приседна на ръба на леглото.
Няколко минути по-късно направо подскочи, когато гласът му я извади от вцепенението:
— Много неразумно решение от твоя страна. Мисля, че трябва да размислиш.
Зак се бе облегнал на рамката на вратата със скръстени пред гърдите ръце и каменно изражение на лицето. Младата жена нямаше представа за какво решение става дума. Изправи се и несигурно се взря в лицето му.
— Това да не е твоята представа за извинение?
— Не знаех, че има за какво да се извинявам.
— Ами помисли си например, дали не си бил малко прекалено груб!
— Груб ли? Не съм искал. Предупредих те, че разговорът ни ще ми е извънредно неприятен, но ти настоя да го проведем въпреки всичко.
Явно Зак смяташе, че обвиненията й са напълно несправедливи, но тя все пак продължи да настоява:
— Значи всичко стана по моя вина?
— Ами да. Каквото и да е това „всичко”.
— Нямаш представа, така ли? Не си даваш никаква сметка, че тонът ти беше… – Джули потърси точната дума и не успя да я намери – … студен, груб, ненужно жесток.
Той сви рамене с привидно безразличие.
— Не си първата, която ми го казва. Приписвали са ми и много по-лоши неща. Приемам обвиненията ти. Аз съм студен, груб и…
— Жесток – помогна му тя и наведе глава, за да скрие усмивката си – толкова абсурден й се виждаше вече спорът им. – Слушай, следващия път, когато някоя жена ти каже подобно нещо, просто я помоли да се вгледа по-отблизо. – Тя вдигна очи и продължи нежно: – Ако го направи, мисля, че ще види изключително благородство и рядка доброта.
Зак бавно разтвори ръце. Сърцето му подскочи, като видя изражението в очите й.
— Това не значи, че според мен не си деспотичен и нахален, искам да сме наясно по този въпрос! – допълни тя през смях.
— Но това не ти пречи да ме харесваш, нали? – подкачи я и прокара ръка по бузата й. – Въпреки всичко.
— Прибави и суетен към списъка!
Той я прегърна и нежно й прошепна:
— Джули, млъквай вече!
— Също така и диктатор! – успя да промълви.
Той ce разсмя. Тя бе единствената жена, която успяваше да го разсмее, докато я целува.
— Напомни ми никога да не се приближавам до жена като тебе. – Прокара език по извивката на ухото й. Джули потрепери и като се притисна към него, прошепна задъхано:
— И безкрайно чувствен… и сексапилен!
— От друга страна, нищо не може да замени една интелигентна и прозорлива жена…
ТРИДЕСЕТ И ШЕСТА ГЛАВА
Понесла купата с пуканки, Джули се отправи към всекидневната, където гледаха филм на видеото. Бяха разговаряли за всичко, освен за едно нещо, от което отчаяно се интересуваше — какво мисли да направи Зак, за да открие убиеца на жена си и да оневини себе си. Беше настоял тя да избере касетата и Джули за пръв път почувства неудобство, когато осъзна, че на рафтовете са подредени и няколко видеокасети с негови филми. Неспособна да понесе мисълта, че ще го гледа с друга жена в някоя от горещите любовни сцени, избра филм, който беше почти сигурна, че не е гледал и че ще му хареса.