Той изглеждаше напълно доволен от избора – поне докато започне филмът. Обаче Закари Бенедикт – бивш актьор и режисьор, изглежда, смяташе, че трябва да обсъжда, анализира, критикува и оценява филма.
Като постави купата с пуканки на масата, тя хвърли поглед към телевизионния екран и въздъхна с облекчение, тъй като филмът почти свършваше. Зак се обърна към нея и каза с усмивка:
— Обожавам пуканки. Сложи ли им сол?
— Да – отвърна Джули.
— И масло също, надявам се? Искаш ли да избереш друг филм?
— Моля те, не ме подлагай на това мъчение! Накарай ме да изгладя чорапите ти, да колосам носните ти кърпи, но не ме карай да избирам филм, който ти ще гледаш.
— Но защо? – попита с невинно и объркано изражение.
— Как защо! Та ти си по-лош и от най-взискателния критик! Направи филма на пух и прах!
— Просто посочих някои негови недостатъци. Не съм го направил на пух и прах.
— Направи го. Така се смееше по време на сцената, където героят умира, че не можах да чуя какво казват.
— Защото беше смешна. Сценарият и актьорската игра бяха ужасни. Виж какво, нека не спорим. Ще изберем следващия филм заедно.
Джули неохотно отиде до вградения шкаф, където бяха подредени повече от сто видеокасети.
— Добре. Кажи ми кои актьори харесваш.
— От старите филми – отвърна тя. – Пол Нюман, Робърт Редфорд и Стийв Маккуин.
— Тези филми са от последните десет години. Кои актьори харесваш от по-новите?
— Ами… Кевин Костнър, Майкъл Дъглас, Том Круз, Ричард Гиър, Харисън Форд, Патрик Суейзи, Мел Гибсън и Силвестър Сталоун!
Зак направо изгуби разсъдъка си, тъй като тя не беше включила името му в списъка на любимите си актьори.
— Откога си падаш по ниски мъже?
— Ниски! – Погледна го изненадано. – Ниски ли са наистина? Направо дребни – каза мнението си Зак и извади касетите с филмите на Костнър, Суейзи, Форд и Дъглас. – Ето, избери си.
— Най-добрият – „Неприлични танци”.
Филмът започна. Зак протегна крака и доби вид на човек, който очаква нещо да не му хареса.
— Не е задължително да гледаме този филм – каза тя.
— За нищо на света не бих го пропуснал.
Няколко минути по-късно той изсумтя. Джули застина.
— Нещо не е наред ли?
— Осветлението не е наред.
— Какво осветление?
— Виж сянката върху лицето на Суейзи.
— Мисля, че трябва да има сянка. Все пак е нощ.
„Неприлични танци” беше един от любимите й филми. Харесваха й музиката, танците и наивността на любовната история. Тъкмо беше започнала да се наслаждава на всичко това, когато той отбеляза:
— Мисля, че са използвали машинно масло за косата на Суейзи.
— Зак – предупреди го, – ако смяташ и този път да разкъсваш филма на парчета, ще го спра.
— Добре, ще си мълча. Просто ще си стоя.
— Така е по-добре.
— И ще гледам лош монтаж, лоша режисура и лош сценарий.
— Това вече е прекалено!
— Не мърдай – каза Зак, прегърна я и каза: – Няма да коментирам повече.
Спази обещанието си и не каза нито дума до сцената, в която Суейзи танцуваше с партньорката си.
— Тя поне може да танцува. Чудесна игра точно тук.
Блондинката на екрана беше красива, талантлива и с великолепна фигура. Джули почувства как ревността я пробожда. Искаше да отбележи, че, изглежда, всички жени във филмите му харесват, когато я порази мисълта, че може би той чувства същото, когато тя хвали конкурентите му. Втренчи се в него и изтърси:
— Ревнуваш ли от него?
— Как можеш да предположиш, че ще ревнувам от Патрик Суейзи?
Очевидно той обичаше да гледа красиви жени и този факт й причини болка, макар да разбираше, че няма право да се чувства така. Освен това той не харесваше този филм и това също беше очевидно.
— Нека гледаме „Танцуващият с вълци”.
— Гледал съм го в затвора.
— Харесва ли ти?
— Мисля, че в средата е малко разтеглен.
— Така ли мислиш? – рязко попита тя, осъзнала, че нито един филм, освен неговите собствени няма да срещне одобрението му – А краят харесва ли ти?
— Кевин е променил края. Книгата свършва по друг начин. Трябвало е да го остави както си е.
Зак стана и се отправи към кухнята да направи кафе, като се опитваше да се овладее. Беше ядосан на себе си за несправедливите си и неоснователни забележки.