Беше толкова потънал в мислите си, че забеляза сменения от Джули филм едва преди да влезе във всекидневната с двете чаши кафе. Тя не само беше пуснала един от филмите му, но го беше превъртяла до средата на любовната сцена. От всички любовни сцени, в които беше участвал, тази в „Интимни непознати” беше най-горещата и най-безсрамната. В този момент за пръв път в живота си се почувства неудобно за нещо, което е правил във филм. Всъщност не точно за това, което беше правил, а заради факта, че Джули го гледа, и то с вкаменено лице. Той остави чашите на масата.
— Защо гледаш това?
— Кое? – попита тя с безразличие, макар че сърцето й се свиваше от болка, докато гледаше как ръцете на Зак се плъзгат по тялото на Глен Клоуз, устните му впити в нейните в страстна целувка като тези, с които целуваше и нея, загорялото му тяло се открояваше на фона на снежнобелия чаршаф, едва покрил бедрата му.
— Много добре знаеш за какво говоря. Първо се правиш, че никога не си гледала мой филм от тези на рафтовете и че те не те интересуват, после изведнъж решаваш да гледаш един от тях и го пускаш точно на тази сцена.
— Гледала съм всичките ти филми – информира го, без да откъсва поглед от екрана, докато той присядаше до нея. – Имам повечето от тях, включително и този, на видеокасети. Точно този съм го гледала поне шест пъти. Как е осветлението?
— Не е зле.
— А актьорската игра?
— Бива си я.
— Така е, но не мислиш ли, че можеше и по-добре да се справиш с тази целувка? Можеше да я целунеш по-горещо и по-настойчиво, ето, точно сега.
Никога не беше си представял, че тя може да се разстрои, като го гледа в тези сцени. За него това беше просто филм.
— Как се чувстваше, когато тя отвърна на целувката ти по същия начин?
— Разгорещен.
Думата я накара да трепне и той побърза да поясни:
— Прожекторите бяха твърде силни. Сигурен бях, че блестят твърде много, и се тревожех.
— Е, сигурна съм, че не си мислил за прожекторите точно в този момент. – Кимна към екрана като хипнотизирана от сцената, разиграваща се в момента. – Ръцете ти са точно върху гърдите й.
— Доколкото си спомням, исках да удуша режисьора, задето ни беше накарал да повторим сцената.
— Чудя се какво ли си е мислила Глен Клоуз тогава, когато си целувал гърдите й.
— Мечтаеше си да убие режисьора.
— Наистина ли? – саркастично попита тя. – А какво според теб си е мислела, когато се качваш отгоре й?
Зак се пресегна, повдигна брадичката й и се взря в очите й.
— Знам какво точно си мислеше. Молеше се да не забивам лакът в корема й, за да не се залее отново от смях и да провали още един дубъл.
Изправена пред искрения му поглед, Джули се почувства глупава.
— Съжалявам, че се държа като глупачка. Преструвах се, че не искам да гледам филмите ти, защото се ужасявах от сцени като тази с твое участие. Знам, че е нелепо, но ме карат да изпитвам… – не довърши, защото трябваше да каже ревност, а знаеше, че няма право да го ревнува.
— Ревност? – предположи той.
— Ревността е разрушително и незряло чувство.
— Което прави човека неразумен и невменяем.
— Да, но… като те гледам в тези сцени, просто ми се иска;., да сменя филма. – Добре. Кой филм си избираш? Назови някой актьор, но без Суейзи, Костнър, Круз, Редфорд, Нюмън, Маккуин, Форд, Дъглас или Гиър. Тя го зяпна.
— Кой остана?
Зак я прегърна, притисна я до себе си и прошепна в косата й:
— Мики Маус.
Джули не знаеше дали да се засмее, или да поиска някакво обяснение.
— Мики Маус? Но защо?
— Защото – докосна с устни слепоочието й – мисля, че мога да понеса хвалебствията ти към Мики Маус, без да ставам отново „неразумен и невменяем”.
Тя го погледна право в очите и се пошегува:
— Винаги можем да гледаме Шон Конъри.
Той подигравателно вдигна вежди и я предизвика:
— Винаги можем да гледаме и останалите шест от моите филми.
Джули го погледна право в очите и с треперещ глас каза:
— Мразя да гледам как се любиш с Глен Клоуз.
Като награда за признанието й дългите му пръсти погалиха брадичката й и той я целуна нежно и грубо едновременно.
ТРИДЕСЕТ И СЕДМА ГЛАВА
Джули погледна от кухненския прозорец към залязващото слънце, остави ножа и тръгна към всекидневната, за да пусне телевизора.
През целия ден Зак беше почиствал пътя чак до моста с помощта на огромния трактор от гаража и сега се къпеше. Тази сутрин, когато беше обявил намеренията си за деня, тя си помисли, че утре ще напуснат къщата, и паниката, която я обзе, я остави почти без дъх. Сякаш прочел мислите й, той каза: