— Когато дойде време да напуснем това място, предния ден ще те предупредя.
Беше останала с впечатлението, че той чака нещо да се случи… или някой да се свърже с него. Беше прав, разбира се, че колкото по-малко знае тя, толкова по-добре и за двамата. Също така беше прав, че трябва да се радват на всеки миг, без да мислят за бъдещето. Беше прав за всичко, но тя не можеше да спре да се тревожи.
Беше толкова погълната от мислите си, че отначало не чу бръмченето на хеликоптера. Дори и когато чу звука, той й се стори толкова чужд за безмълвната планинска пустош, че погледна изненадано през прозореца. След това страхът я скова.
— Зак! – изкрещя тя и затича към банята. – Навън има хеликоптер! Кръжи ниско…
Той бързо изскочи от банята и тя се блъсна в него, после изстина, като видя пистолета в ръцете му.
— Излизай навън и се скрий в гората! – нареди той и я изблъска през всекидневната към задната врата, като тикна якето й в ръцете й. – Не приближавай къщата, докато не те повикам или докато не ме отведат оттук!
Зареди пистолета. Държеше го високо – с вдигнат предпазител – с безупречната точност на човек, който знае как да борави с него и е готов да го използва. Тя понечи да отвори вратата, но той я спря, отвори я сам, застана на прага, погледна нагоре и се ослуша, после я избута напред:
— Тичай!
Джули се подчини. Обзета от ужас, притича покрай къщата. Като се препъваше в дълбокия сняг, най-сетне спря до дърветата – мъчеше се да заобиколи къщата отдалеч и да вижда Зак, който беше застанал на предните прозорци. Хеликоптерът описа кръг, наклони се наляво и отново се издигна. За миг й се стори, че Зак вдига пистолета с намерение да стреля през стъклото. После видя, че всъщност държи бинокъл. Хеликоптерът се отдалечи и бавно се изгуби от погледа им. Коленете й се подкосиха и тя се свлече на земята с облекчение.
— Всичко е наред – каза Зак, докато приближаваше към нея. – Бяха някакви скиори, които кръжаха твърде ниско.
Тя го погледна, но не успя да помръдне от мястото си.
— Ела – нежно каза той. – Подай ми ръка.
— Всичко е наред. Нямам нужда от помощ. Добре съм.
— Не си добре! – яростно отсече той, като се наведе, сграбчи я и я повдигна. – Ще припаднеш всеки момент.
Световъртежът и гаденето й намаляха и тя му се усмихна, като направи жест да не я взема на ръце.
— Брат ми е полицай, нали си спомняш? Виждала съм пистолети и преди. Просто… просто не бях подготвена.
— Изпий това – нареди Зак, когато влязоха в кухнята, и пъхна чаша коняк в ръката й. – Добре. Сега върви да си вземеш горещ душ.
— Но…
— Направи каквото ти казах. И не спори с мен! Следващия път… – Но той знаеше, че следващ път няма да има. Този път тревогата се беше оказала фалшива, но тя го накара да осъзнае риска, на който излага живота й, както и ужаса, който я принуждаваше да изпитва.
ТРИДЕСЕТ И ОСМА ГЛАВА
Джули напразно очакваше той скоро да се отърси от мрачното си настроение. Докато вечеряха, беше учтив, но замислен.
Тя се протегна, вдигна бутилката и за четвърти път напълни чашата му.
— Надявам се, че не се опитваш да ме напиеш – сухо отбеляза той. Защото ако целиш това, не си избрала начина.
— Да донеса ли бутилката скоч? – нервно се засмя Джули.
— А ще имам ли нужда от нея?
— Не знам.
Със смътното предчувствие за нещо лошо той я наблюдаваше как сяда на дивана срещу него.
— Зак, няма ли да се съгласиш, че съм модел за заложница?
— Образцов модел – съгласи се той, като се поусмихна.
— Няма ли да се съгласиш също така, че съм покорна, отзивчива, учтива, подредена и… и дори, че готвя по-често отколкото съм длъжна?
— Съгласен съм с всичко, освен с това, че си покорна.
Тя се усмихна.
— Не си ли съгласен, че като образцов затворник имам право на привилегии?
— Какво имаш предвид?
— Отговор на няколко въпроса.
Джули забеляза, че той застана нащрек.
— Може би. Зависи от въпросите.
— Възнамеряваш да откриеш истинския убиец на жена си, нали?
— Друг въпрос – сряза я.
— Добре. Имаш ли някаква представа кой всъщност е истинският убиец?
— По-добре смени темата.
— Но аз искам да помогна. Минали са пет години. Гледната точка и спомените ти може сега да са по-различни. Мислех, че можем да започнем, като направим списък на всички, които са присъствали на мястото този ден, и ти можеш да ми разкажеш за тях. Аз съм напълно безпристрастна, така че ще погледна на нещата от различен ъгъл. Може би ще ти помогна да откриеш нещо, което си пропуснал…
— Зарежи това, Джули!
— Няма да го зарежа! Имам право на обяснение!