— Нямаш право на нищо! А и аз нямам нужда от помощта ти и не я желая!
Джули замръзна, като че беше получила плесница, но успя да не издаде яростта и унижението си.
— Разбирам.
И наистина разбираше – той нямаше нужда от нея, а от тялото й. Тя не трябваше да разсъждава, не трябваше да чувства, само трябваше да го развлича, когато е отегчен, и да вдига крака, когато той имаше желание.
Зак се пресегна и хвана раменете й.
— Да вървим в леглото.
— Махни си ръцете от мен! – изсъска, като се отскубна от него.
— Какво, по дяволите, се опитваш да постигнеш?
— Нищо не се опитвам да постигна. Току-що разбрах какъв негодник си всъщност! След като си тръгнеш оттук, просто ще избягаш, нали? И изобщо нямаш намерение да търсиш истинския убиец, нали?
— Нямам!
— Сигурно си най-големият страхливец на света! – предизвика го, твърде ядосана, за да се изплаши от убийствения му поглед. – Или е така, или ти си я убил! Утре сутринта си тръгвам и ако възнамеряваш да ме спреш, по-добре се приготви да използваш пистолета си!
— Да те спра? По-скоро ще ти пренеса багажа до колата!
Джули тресна вратата на спалнята си още преди той да довърши. Чу го да влиза в своята стая. Събу спортния си панталон и навлече някаква тениска от чекмеджето. Заплака от срам и яд на собствената си глупост, наивност и унижение. Плака до пълно изтощение, после се обърна и се загледа в лунния зимен пейзаж.
Зак съблече пуловера си, като се опитваше да се успокои и да забрави случилото се. Пред очите му беше презрителният й поглед, докато го наричаше убиец и страхливец.
„Кучи син” – прокле себе си той и захвърли панталона си на леглото. Не се нуждаеше от Джули Матисън и със сигурност не се нуждаеше от още вина и отговорност за една наивна провинциална учителка, която не прави разлика между сексуалното желание и мъглявото чувство, наречено любов. По-добре ще е за нея, ако го намрази. И по-добре за него. Много по-добре. Между тях нямаше нищо друго, освен физическо привличане.
Джули беше потънала в мрачни мисли, когато вратата рязко се отвори и Зак се вмъкна в спалнята.
— Какво искаш?
— Този въпрос е почти толкова глупав, колкото и решението ти да спиш сама в това легло.
Джули се премести в противоположната част на леглото и направи опит да се измъкне от него. Той я хвана точно когато заобикаляше долния край на леглото и я придърпа към себе си.
— Махни се от мене, да те вземат дяволите!
— Това, което искам, е същото, което искаш и ти всеки път щом се погледнем! – със закъснение отговори на въпроса й Зак.
— Негодник! Само се опитай да ме изнасилиш, и ще те застрелям със собствения ти пистолет!
— Да те изнасиля? – повтори той с презрение. – Не съм си го и помислял. Само след три минути сама ще ме молиш да те любя.
Джули нанесе удара точно когато устните му докоснаха нейните. Прицели се право между краката му, после изпищя, тъй като не успя да го удари, и падна по гръб на леглото под тежестта на тялото му.
Вместо да й го върне, като рязко проникне в нея, пръстите му се плъзнаха между бедрата й, започнаха леко да се движат, после да масажират и галят с безпогрешно умение. Нямаше да я насилва, осъзна Джули, той искаше пълното й съдействие и ако тя му го дадеше, щеше да бъде далеч по-унизена, отколкото ако се държеше просто като безпомощна жертва. Тялото й вече откликваше против волята й и тя така се ядоса на себе си и на него, че изрече:
— Свършвай по-бързо, и върви по дяволите!
— Защо? За да можеш да ме наречеш изнасилвач, както ме нарече убиец и страхливец? – Пръстите му проникнаха по-дълбоко. – Няма начин.
Устата му обгърна зърното й, езикът му се въртеше, устните му се впиваха. Тя импулсивно повдигна бедрата си под ръката му и той тихо се засмя, като плъзна пръста си дълбоко в нея. Джули застина и стегна всяко мускулче на тялото си, за да се противопостави на онова, което вършеше с нея. Зак принуди безволното й тяло да я предаде, като наблюдаваше всяка промяна, изписана на лицето й.
Тъй като не беше в състояние да спре пронизващото желание, което вече разтърсваше тялото й, тя извика:
— Върви в ада!
— Аз вече съм там – прошепна й, като намести тялото си върху нейното и едва сега я целуна, принуждавайки устните й да се разтворят. Целувката му стана по-нежна и той бавно раздвижи бедрата си, като я накара да почувства силната му ерекция.
— Кажи, че ме желаеш.
Заклещена в клопката между горещото обещание на възбуденото му тяло и подлудяващата настойчивост на устните му, Джули затрепери от неудържимо желание и думите се откъснаха от нея с изтерзано ридание:
— Желая те…