Бъдещето пред двамата криеше много опасности. Но Джули се чувстваше в идеална хармония със света. Погали лицето му, притисна го по-близо до сърцето си, сякаш за да го предпази от нещо, докосна с устни тъмната му коса и прошепна: – Обичам те!
ЧЕТИРИДЕСЕТА ГЛАВА
Тъй като не можеха да решат какво да правят тази вечер, Джули се пошегува:
— Ще направя списък. Единственото ти предложение засега е да се любим.
Тя го написа, а Зак се надвеси над нея:
— И още веднъж да се любим. И още веднъж. Само аз ли го предложих и трите пъти?
— Само ти, а аз и трите пъти се съгласих. Все пак не е зле да измислим и нещо друго.
— Почеркът ти е красив. Думите сякаш са напечатани на машина.
— Нищо чудно – усмихна се тя през рамо. – Работила съм с години над него. Докато другите тринайсетгодишни момичета се прехласваха по тебе в старите ти филми, аз си стоях вкъщи и усъвършенствах почерка си.
— Защо?
— Защото до дванайсетгодишна възраст бях напълно неграмотна. Можех да прочета само няколко думи и да напиша името си, и то не особено четливо.
— Страдала си от дислексия ли? Или от нещо подобно?
— Не. Просто не бях образована. Когато ти разказвах за детството си, тази част я пропуснах.
— Нарочно ли?
Джули стана и заобиколи бара, за да си налее чаша вода.
— Кой знае защо лесно мога да призная, че съм била крадец на дребно, но умът ми не иска да приеме факта, че съм била неграмотна.
— Срамуваше ли се като малка?
— Винаги исках да седя на първата редица в училище, за да не виждам лицата на другите деца, когато ми се смеят. Убеждавах учителите, че съм късогледа.
Зак смутено се покашля и каза:
— Каза, че това се дължало на липсата ти на образование. Защо не са те изпратили на училище?
— Боледувах и пропуснах първи и втори клас. Учителите обаче ме харесваха и ме пуснаха в трети. Този подход обикновено дава обратен резултат. В трети клас много добре знаех, че не мога да настигна другите, започнах да бягам от училище и да се скитам из улиците. Така и не ме разкриха, докато не станах в четвърти клас, а дотогава бях изостанала твърде много.
— И ти реши да специализираш палене на коли без ключ и джебчийство, докато семейство Матисън не те вкараха в правия път?
Тя кимна, като вдигна молива и отново му се усмихна. Зак я прегърна през рамо и закачливо я ухапа по ухото. Тя се засмя, после наклони глава настрани и лекичко отърка лице в ръката му. Простичкият, любящ жест му припомни, че след тази нощ няма да има каквито и да било жестове. Трябваше да я остави да си тръгне, но не можеше да понесе мисълта, че тя ще го намрази. Но ако я държеше по-дълго, щеше да направи още по-трудна раздялата. За да се освободи от мрачното си настроение, каза:
— Каквото и да правим тази вечер, нека да е нещо специално. Като празник.
Джули се замисли за момент, после се усмихна:
— Какво ще кажеш за вечеря на свещи, а след това ще танцуваме, ще се облека официално.
— Чудесно – съгласи се той веднага. После погледна часовника си. – Ще използвам банята към твоята спалня и ще дойда да те взема след час и половина. Ще успееш ли да се приготвиш дотогава?
Тя се засмя.
— Мисля, че и час ми е напълно достатъчен.
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВА ГЛАВА
Джули внезапно реши да го заслепи, доколкото може и подготовката за това й отне повече от час. Изми косата си и внимателно я среса, облече кобалтовосиня рокля от трико. Измамната простота на дрехата караше да се чувства красива. Откри и подходящи сини обувки, които й бяха с половин размер по-големи, но затова пък удобни. Доволна, че е постигнала възможно най-доброто, разреса отново косата си и хвърли последен поглед към огледалото. Леките сенки и тушът за мигли подчертаваха очите й. Лекият руж правеше скулите й още по-високи. Мисълта за предстоящата вечер със Зак караше очите й да искрят, а кожата й да блести. Реши, че никога не е изглеждала толкова добре. Уомихна се на отражението си и се отправи към вратата на стаята.
Когато влезе във всекидневната, свещите вече горяха на масата, огънят в камината ярко пламтеше и Зак стоеше на бара и отваряше бутилка шампанско. Дъхът й спря – беше толкова красив в тъмносиния костюм и снежнобялата риза. '
— Здравей – каза тя с ослепителна усмивка.
Той я загледа възхитено и шампанското, което наливаше, започна да прелива по пода.
— Господи! – прошепна дрезгаво. – Как изобщо можеш да ревнуваш от Глен Клоуз!