— Разливаш шампанското – меко каза тя, толкова щастлива, че не знаеше как да се държи.
Той изруга, изправи бутилката и се пресегна за кърпа да попие разлятото. – Зак?
— Какво?
— Как изобщо можеш да ревнуваш от Патрик Суейзи?
Ослепителната му усмивка ясно показа, че е поласкан от комплимента.
— Нямам представа – пошегува се той.
— Кой изпълнител избра – подразни го тя след вечерята на свещи, когато той постави някакъв компактдиск в стереоуредбата. – Защото ако си избрал Мики Маус, няма да танцувам с теб.
— Напротив, ще танцуваш.
— Откъде си сигурен?
— Приятно ти е да танцуваш с мен.
Гласът на Барбара Стрейзанд се изви и Зак я притегли към себе си
— Това определено не е Мики Маус. Ще танцуваш ли с мен? Джули кимна.
— Барбара Стрейзанд е любимката ми.
— И на мен. – Той плъзна ръка по талията й, после тя внезапно усети ръката му по голия си гръб. Забеляза стаените пламъчета в очите му, които бавно се разгаряха, и отново почувства копнеж за разкъсващата сладост на допира му, за бурната настойчивост на целувките му, за разтърсващото щастие, когато я обладава. Също като Зак искаше да запази и да продължи този миг. Долавяше, че зад мрачното му настроение се крие нещо.
Когато песента свърши, Джули пое дъх и попита:
— Какъв е любимият ти спорт, Зак?
— Любимият ми спорт – промълви той с дрезгав, чувствен глас – е да се любя с теб.
— Кое е любимото ти ястие?
В отговор се наведе и нежно докосна устните й. – Ти.
В този момент му стана ясно, че раздялата им утре ще бъде по-непоносима, отколкото звукът на решетките, които се бяха затворили зад гърба му преди пет години. Притисна я силно в обятията си, зарови лице в косата й и затвори очи.
Ръката й докосна лицето му, пръстите й погалиха здраво стисналата челюст, гласът й беше развълнуван.
— Възнамеряваш да ме изпратиш утре вкъщи, нали?
— Да.
— Не искам да си тръгвам!
Той вдигна глава.
— Не прави раздялата още по-тежка, отколкото е в действителност. Джули отчаяно се питаше как би могла да бъде по-тежка.
Отиде с него в леглото, когато той пожела, опитваше се да изглежда весела. Когато и двамата достигнаха до умопомрачителен оргазъм, тя се обърна в ръцете му и прошепна:
— Обичам те. Оби…
Пръстите му покриха устните й:
— Недей!
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРА ГЛАВА
Моторът на колата работеше на празен ход, гъст дим излизаше на кръгчета от ауспуха и чезнеше в студения утринен въздух.
— Според прогнозата няма да вали сняг – каза Зак, като се пресегна през кормилото и остави термос с кафе на седалката до шофьора.
— Сигурно пътят ти ще е чист чак до Тексас.
Джули беше разбрала правилата на раздялата, защото той ги бе определил ясно тази сутрин – никакви сълзи, никакво съжаление, и сега отчаяно се опитваше да запази присъствие на духа.
— Бъди внимателна. Караш прекалено бързо. Докато говореше, протегна ръка, вдигна ципа на якето й догоре и оправи яката й. Простичкият жест едва не я накара да се разридае.
— Няма да карам бързо.
— Опитай се да се отдалечиш колкото се може повече оттук, без да те разпознаят – напомни й отново той, като взе слънчевите очила от ръката й и ги постави на очите й. – Някакви въпроси?
Джули поклати глава.
— Добре. Целуни ме за сбогом.
Тя се повдигна на пръсти, за да го целуне, и остана изненадана, когато ръцете му здраво я обгърнаха. Но целувката му беше кратка и той бързо я отстрани от себе си.
— Време е – изрече решително.
— Ще ми пишеш, нали?
— Не.
— Можеш поне да ми пишеш как си, без да ми казваш къде си – отчаяно го молеше. – Трябва да знам дали си в безопасност! Сам каза, че няма да следят пощата ми много дълго време, ако изобщо я следят.
— Ако ме заловят, ще го разбереш по новините само след часове. Ако не чуеш подобно нещо, значи съм в безопасност.
— Но защо не можеш да ми пишеш? – избухна и веднага съжали за това, тъй като лицето му стана сурово.
— Никакви писма, Джули! Със заминаването ти днес слагаме край на всичко. Всичко между нас свърши. – Думите я шибнаха като камшик, въпреки че тонът му беше мек: – Утре сутрин ще започнеш живота си от там, откъдето си го оставила. Преструвай се, че всичко това не се е случило, и ще го забравиш след няколко седмици.
— Ти може и да го забравиш, но аз няма да мога! – Мразеше сълзливия си и умолителен тон. – Тръгвам си, преди да кажа още някоя глупост.
— Недей! – прегракнало прошепна той и я хвана за рамото. – Не по този начин.
Вгледа се в бездънните дълбини на очите му и за пръв път тази сутрин я обхвана несигурност. Може би той не приемаше заминаването й толкова леко, колкото тя си мислеше. Зак погали лицето й, приглади косата й и изрече: