Когато Джули спря да говори, агентът повдигна вежди:
— Накъде биете?
— Искам да знам, щяхте ли наистина да повярвате, че хладнокръвно съм убила някого след всичко това? Щяхте ли да се опитате да измъкнете от мене някаква информация, която ще ме спре, преди да съм успяла да открия истинския убиец?
— Това ли възнамерява да предприеме Бенедикт?
— Това бих направила аз – измъкна се тя. – А и вие не отговорихте на въпроса ми.
— Аз щях да се чувствам задължен да изпълня дълга си и да помогна на правосъдието при залавянето на избягал затворник.
Тя го изгледа продължително, после тихо изрече:
— В такъв случай мога само да се надявам, че някой ден ще си намерите сърце на заем, защото очевидно вашето липсва.
— Мисля, че за днес е достатъчно – намеси се агент Инграм.
Агентите на ФБР Инграм и Ричардсън живееха в един и същи квартал в Далас и освен колеги бяха и приятели. Потънали в мислите си, те пътуваха мълчаливо към мотела извън града, където бяха отседнали преди седмица. Едва когато лимузината спря пред мотела, Дейвид Инграм си позволи да изрази мнението си. Направи го със същия обезоръжаващо любезен тон, който беше заблудил Джули, като я беше накарал да мисли, че той вярва на всяка нейна дума.
— Тя крие нещо. Пол.
— Не мисля. Направи всичко възможно да помогне. Смятам, че ни каза абсолютно всичко.
— Ако наистина смяташ така – саркастично заяви Инграм, – тогава по-добре спри да мислиш с органа си, който се надигаше всеки път, когато тя те погледнеше с огромните си сини очи, и мисли с главата си.
— Какво, по дяволите, значи това?
— Това значи, че тази жена ти влезе под кожата още откакто сме тук и откакто започнахме да разпитваме местните граждани. Всеки път, когато научиш нещо за добрите й дела, омекваш. Всеки път, когато разговаряш с някое от онези недъгави деца, на които тя преподава, хлътваш още по-дълбоко. По дяволите, когато откри, че учи неграмотните жени да четат и че пее в църковния хор, беше готов да я обявиш за светица! Тази нощ, всеки път щом тя не одобряваше тона или въпроса ти, ти го смекчаваше. Още от снимката й си предубеден в нейната невинност, но откакто я видя на живо, цялата ти обективност отиде по дяволите.
— Това се глупости.
— Нима? Тогава няма да е зле да ми обясниш защо толкова настояваше да разбереш дали е преспала с Бенедикт. Два пъти ти каза, че не я е изнасилил, нито пък я е принуждавал да спи с него, но това не ти беше достатъчно. Защо, по дяволите, не я попита направо, дали му е позволила да го направи. Господи, направо не можах да повярвам на ушите си, когато я накара да опише чаршафите на леглото му, за да можем да издирим производителя, а после и собственика на убежището му!
Ричардсън го погледна смутено.
— Толкова ли си личеше? – каза и отвори вратата на колата, за да слезе. – Дали семейството й е забелязало?
Инграм също излезе от колата.
— Разбира се, че забелязаха! Любезната госпожа Матисън си представяше, че ще те умилостиви с няколко бисквитки. Пол, мисли с главата си. Джули Матисън не е чак такъв ангел, има досие за арест като малолетна…
— Нямаше да го знаем, ако не беше онова копие в службата за осиновяване в Илинойс. Можеше да е и унищожено, както всъщност би трябвало. Освен това, ако искаш да чуеш какво се крие зад дребните провинения на Джули, говори с доктор Тереза Уилмър от Чикаго, ако желаеш. Тя е смятала и все още смята, че Джули е чиста и невинна като сълза и че винаги е била. Бъди честен, Дейв, виждал ли си някога в живота си очи като нейните?
— Да – презрително изсумтя той. – На Бамби са същите.
— Бамби беше елен. И очите му бяха кафяви. Нейните са сини – като бистри тъмносини кристали.
— Не мога да повярвам, че действително водим този разговор! За Бога, чуй се какви ги говориш!
— Успокой се – въздъхна Пол. – Ако си прав, тоест ако тя действително е помогнала при бягството на Бенедикт и ако ни даде повод да сметнем, че укрива информация, ще бъда първият, който ще й прочете законните права, и ти го знаеш.
— А какво ще направиш, ако единствената й вина е, че е преспала с Бенедикт?
— Ще намеря копелето и лично ще го застрелям за прелъстяване.
— А ако и това не е извършила?
Пол бавно се усмихна.
— В такъв случай ще трябва да си намеря сърце, което тя одобрява, и да се подложа на трансплантация. Видя ли как ме погледна още в началото, Дейв? Сякаш ме познаваше отнякъде, сякаш сме се познавали. И сме си допадали.
— Далас е пълен с жени, които те познават в библейския смисъл на думата и доста си падат по големия ти…