— Просто завиждаш, защото онази красива блондинка, бившата съпруга на брат й не те погледна втори път, когато дойде в къщата – прекъсна го с усмивка Ричардсън.
— За забутано градче като това – неохотно се съгласи Инграм – тук има доста необикновени жени. Затова пък няма нито един приличен мотел.
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТА ГЛАВА
Матю Феръл, бившият съсед и кум на Зак, вдигна поглед, когато дъщеричката му притича към него и я нагласи в скута си. С меката си руса коса и сини очи приликата на Мариса със съпругата му Мередит беше вече толкова очебийна, че Мат се усмихна и на двете.
— Мисля, че вече е време за сън – каза той на дъщеря си.
Тя погледна към луксозния проспект, който той разглеждаше, и очевидно го взе за някоя от нейните книжки с приказки.
— Първо приказка, татко. Моля те!
Преди да отговори. Мат хвърли въпросителен поглед към съпругата си и тя му се усмихна безпомощно.
— Неделя е – каза тя. – Неделите са специални. Предполагам, че сънят може да почака няколко минути.
— Мама е съгласна – рече той, като нагласи дъщеря си в скута и се замисли за приказка. – Имало едно време…
Задушевната атмосфера беше нарушена от влизането на Джо О'Хара. Изглеждаше напрегнат.
— Мат, жената, която Зак беше взел за заложница, ще дава пресконференция. Тъкмо започва.
Мередит никога не беше виждала Зак, тъй като, когато двамата с Мат се събраха отново, той вече беше в затвора, но знаеше, че са големи приятели. Тя забеляза мрачния израз на лицето му, докато пускаше телевизора, и бързо каза:
— Джо, ще заведеш ли Мариса в стаята й?
— Няма проблем. Хайде, миличка – обърна се той към детето. Двамата излязоха – огромен мъж и мъничко момиченце. Твърде неспокоен, за да седи на едно място. Мат пъхна ръце в джобовете си и в напрегнатата тишина видя на екрана красива млада жена, облечена в обикновена бяла вълнена рокля със златни копчета на яката и маншетите, дългата й тъмна коса – сплетена на плитка.
— Господ да му е на помощ! – каза Мат – имаше предвид Зак. – Тя изглежда като Снежанка, която ще накара целия свят да крещи за кръвта му, задето е отвлякъл точно нея.
Но когато кметът на Кийтън свърши речта си, в която призоваваше журналистите да се отнасят с уважение към нея, и Джули Матисън започна да обяснява какво й се е случило, докато е била в ръцете на похитителя си, той удивено се усмихна. По някакъв начин пленницата на Зак успяваше да представи седмицата с него като някакво приключение за нея и самата тя не изглеждаше като ужасена жертва на избягал затворник, а по-скоро като пленница на човек, когото предпазливо охарактеризира като „изключително внимателен”.
Описа опита си за бягство и спомена остроумната идея на Зак да я спре по начин, който предизвика смях от страна на някои от репортерите. А когато със сериозен израз на лицето разказа опита си за бягство със снегохода и усилията му да я „спаси” от удавяне в леденостудения вир, от думите й личеше, че смята Зак за герой.
В края на изявлението й залата се огласи от виковете на репортерите, които й задаваха въпроси, и Мат напрегнато се сви при остротата им.
„Госпожице Матисън, заплаши ли ви Закари Бенедикт с оръжие в някой момент?”
— Знаех, че има пистолет, защото го видях – отвърна с усмивка тя, – и това беше достатъчно да ме убеди, поне в началото, че вероятно не трябва да се боря с него и да критикувам старите му филми! – в залата избухна смях, прекъснат от въпросите: „Госпожице Матисън! Когато Бенедикт бъде заловен, ще му потърсите ли съдебна отговорност за отвличането?”
— Мисля, че няма да бъда убедителна. Имам предвид, че ако в комисията има жени, те ще го оневинят веднага щом чуят, че той вършеше половината от работата по приготвянето на храната и почистването на къщата.
„Бенедикт изнасили ли ви?” Тя разтвори широко очи.
— В действителност току-що ви описах случилото се през цялата седмица и ясно подчертах, че той не ми е нанесъл никакво физическо оскърбление. Със сигурност нямаше да го кажа, ако беше направил опит за подобно презряно действие.
„А нанесе ли ви словесно оскърбление?”
Тя кимна сериозно, но в очите й проблясваше насмешливост, когато отговори:
— Да, всъщност го направи… „Бихте ли описали случая?”
— Разбира се. Нанесе ми смъртна обида, когато една вечер нарочно пропуснах името му сред списъка на любимите ми актьори.
В залата се чу кикот, но репортерът, който беше задал въпроса, очевидно не разбра, че тя се шегува.
„Тогава той заплаши ли ви? Какво точно ви каза и по какъв начин'.'„
— Всъщност говореше по начин, който показваше, че е отвратен, и ме обвини, че имам странна слабост към ниски мъже.