„Имаше ли момент, в който се страхувахте от него, госпожице Матисън?”
— Страхувах се от пистолета му през първия ден – внимателно каза тя, – но след като той не ме застреля след опита да дам знак на касиерката в едно крайпътно заведение и след последвалите два опита за бягство от моя страна, разбрах, че няма да ме нарани, колкото и силно да го провокирам.
Мат наблюдаваше как успява да отклони въпросите им и да превърне враждебността им в съпричастие към похитителя й. След около трийсет минути един репортер на CNN попита: „Госпожице Матисън, искате ли Закари Бенедикт да бъде заловен?” Тя се обърна към репортера и отговори:
— Как може някой да иска несправедливо осъден човек да бъде върнат в затвора. Не разбирам как комисията му е дала обвинителна присъда за убийство, но знам, че той е способен на подобно нещо колкото и аз. Ако беше убиец, нямаше сега да съм пред вас, защото, както споменах преди няколко минути, непрекъснато се опитвах да осуетя бягството му. Искам също така да ви припомня, че когато бяхме открити от хеликоптера, първата му грижа беше моята безопасност, не неговата собствена. Всичко, което искам, е това преследване да бъде прекратено, докато някой преразгледа случая му. – После учтиво, но твърдо завърши: – Дами и господа, ако нямате повече въпроси, можем да приключим интервюто и да се приберем по домовете си. Както поясни кметът Адълсон, жителите на Кийтън искат да се върнат към нормалния си начин на живот. Същото желая и аз. Следователно няма да давам повече интервюта и няма да отговарям повече на никакви въпроси. Жителите на Кийтън се чувстват поласкани от това, че влагате средства в града като туристи, но ако останете тук, трябва да ви предупредя, че ще си загубите времето…
„Имам още един въпрос” – арогантно я прекъсна репортерът на „Лос Анджелис Таймс”. – Влюбена ли сте в Закари Бенедикт?”
Мат за пръв път долови колебанието й и сърцето му се изпълни със съчувствие, докато я гледаше как се опитва да запази самообладание. Но очите й я издаваха – тези огромни сини очи потъмняха и станаха сериозни от някакво чувство, което приличаше на нежност. Тя промени стратегията си и доброволно влезе в клопката им със смелост, която го накара силно да поеме дъх.
— В един или друг момент по-голямата част от жените в тази страна вероятно са били влюбени в Закари Бенедикт. Сега, когато го познавам – добави с леко потрепване в гласа, – мисля, че всички те сa показали отличен вкус. Той… той е мъж, който всяка жена може да обича.
Без да каже нищо повече, обърна гръб на микрофоните и от двете й страни бързо застанаха двама мъже, които Мат предположи, че са агенти на ФБР, и няколко униформени полицаи, за да й помогнат да слезе от платформата.
Той натисна копчето на дистанционното управление и се обърна към жена си:
— Какво мислиш за това?
— Мисля – тихо отвърна Мередит, – че тя беше невероятна.
— А успя ли да промени мнението ти за Зак. Аз така или иначе съм на негова страна, но тъй като ти не го познаваш, вероятно ще реагираш на интервюто като повечето хора.
— Съмнявам се, че съм толкова безпристрастна, колкото мислиш. Ти си човек, чието одобрение е трудно да се получи. Ясно показваш, че вярваш в неговата невинност. Ако ти вярваш в това, аз също съм склонна да го повярвам.
— Благодаря ти, че разчиташ на преценката ми – нежно каза той, като я целуна по челото.
— А сега аз имам един въпрос към тебе – започна тя и Мат инстинктивно усети какъв ще бъде той. – Джули Матисън спомена, че е била отведена в самотна къща някъде из планините на Колорадо. Това нашата къща ли е?
— Не знам – искрено отвърна Мат и се усмихна, когато тя му хвърли недоверчив поглед. – Но допускам, че е била нашата. Зак вече е бил там, въпреки че винаги е пристигал със самолет. А и през всичките тези години непрекъснато му предлагах да се възползва от това място. Съвсем естествено е да се чувства свободен да го използва и сега, дотолкова свободен, че да не ме замесва.
— Но ти си замесен! – извика Мередит, леко отчаяна. – Ти…
— Във връзка съм със Зак, но това не застрашава твоята или моята безопасност. Когато отиде в затвора, той ми даде пълномощно да ръководя финансовите му операции и аз все още го правя. Това е съвсем законно и е известно на властите. Сигурен съм, че Зак ще ти хареса.
— Откъде си толкова сигурен – пошегува се тя, като се опита да влезе в неговия тон.
— Сигурен съм, защото по някаква случайност си луда по мене.
— Не искаш да кажеш, че си приличате толкова много, нали?
— Доста хора смятат, че си приличаме, и то в не много положителните си черти. Както и да е – добави, като стана сериозен, – истината е, че аз съм всичко, което Зак има сега. Аз съм единственият, на когото има доверие. Когато го арестуваха, хората се отдръпнаха от него като от чумав и се наслаждаваха на нещастието му. Имаше и други, които му останаха верни дори и в затвора, но той прекрати връзките си с тях и дори не отговаряше на писмата им.