— Вероятно се е срамувал.
— Сигурен съм, че е така.
— Но грешиш за едно – нежно каза тя. – Той си има и друг съюзник, освен тебе.
— Кой?
— Джули Матисън. Тя е влюбена в него. Мислиш ли, че е видял или чул пресконференцията й тази вечер.
Мат поклати глава.
— Съмнявам се. Където и да се намира, той е твърде далече и най-вероятно е извън страната. Би било глупаво от негова страна да остане в САЩ, а Зак не е глупак.
— Иска ми се да я беше чул. Може би му е провървяло с нея и той знае какво тя се опитва да направи.
— На Зак никога не му е вървяло в личния живот.
— Мислиш ли, че се е влюбил в Джули Матисън, докато са били заедно?
— Не – отсече той. – Освен че в момента е зает с далеч по-наложителни неща, Зак е и почти… напълно безразличен към жените. Изпитва удоволствие от секса, но не ги уважава достатъчно, което не с чудно, като се има предвид какви жени познава. Когато кариерата му на актьор вървеше към върха, те му се лепяха като мухи, а когато стана режисьор, заради ролите около него направо гъмжеше от жени – красиви, хитри, хищни пирани. В интерес на истината, показваше, нежност единствено към децата. По тази причина се ожени и за Рейчъл. Тя обеща да му роди деца и не удържа това свое обещание, както и всички останали. Зак няма да се влюби в някаква красива млада учителка от малък град.
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЕТА ГЛАВА
Високият мъж вървеше по прашния път, който водеше от селото към претъпканото с лодки пристанище. В ръката си носеше вестник и няколко списания. Премина покрай вълнолома, без да размени и дума с рибарите, които разтоварваха дневния си улов или кърпеха мрежите си. И никой от тях не го заговори, но множество любопитни погледи последваха непознатия, докато стигне до лодката си – дванайсетметрова яхта с името „Джули”, изписано наскоро със синя боя.
От другата страна на кея двама рибари на борда на „Диабло” надигнаха глави, когато собственикът на „Джули” пристъпи на борда. Генераторът на лодката избръмча и лампите в каютата светнаха.
— Прахосва горивото, като не изключва генератора почти цяла нощ отбеляза единият от рибарите. – Какво толкова прави, че му е нужна тази машина?
— Понякога съзирам през пердетата сянката му на масата. Мисля, че седи и чете.
— Разполага с всякакви съоръжения, включително и с радар на борда на лодката си – отбеляза първият. – И въпреки това никога не излиза на риболов, нито пък дава лодката си под наем. Видях го вчера да стои на котва близо до Калвъри Айланд, но даже не беше хвърлил въдиците си във водата.
— Защото не е нито рибар, нито нает капитан на лодката.
— Тогава сигурно е още един от онези пласьори на наркотици.
— Какво друго може да е? – съгласи се другарят му, като повдигна безучастно рамене.
Без изобщо да усеща, че присъствието му предизвиква коментари по пристанището, Зак разглеждаше разтворените на масата карти и грижливо отбелязваше различните маршрути, които можеше да поеме през следващата седмица. Когато най-накрая нави картите, часовникът сочеше 3:00 часа след полунощ, но той знаеше, че няма да може да заспи, въпреки че се чувстваше изтощен от умора. През последната седмица сънят почти напълно му убягваше, независимо от факта, че благодарение на връзките на Енрико Сандини и на парите на Зак бягството му от САЩ беше преминало гладко. Според плана в Колорадо беше пристигнал малък хеликоптер за чартърни полети, за да го вземе от сечището на двеста метра от къщата. Облечен в скиорски екип, с огромни тъмни скиорски очила, които да закриван половината от лицето му, понесъл ските, Зак се беше качил на него и хеликоптерът го беше откарал до малък планински заслон на един час от къщата. Там го чакаше наета кола и той се беше отправил на юг до малко летище, където пък го чакаше частен самолет.
Скоро след като бяха напуснали въздушното пространство на САЩ, Зак беше заспал, като се събуждаше само когато се приземяваха, за да презаредят с гориво, но откакто бяха пристигнали, успяваше да поспи от време на време, и то само за няколко часа.
Стана, слезе в камбуза и си наля чаша коняк. Надяваше се това да му помогне да заспи. После отнесе питието си горе в малкия салон, който служеше за всекидневна и трапезария в морския му „дом”. Загаси главното осветление в каютата, но остави малката месингова лампа на масата до дивана, защото тя хвърляше светлина върху снимката на Джули, която беше изрязал от първата страница на вестника отпреди една седмица и поставил в малка рамка. Отначало предположи, че снимката е направена, когато Джули е завършвала колежа. Тази вечер, докато я разглеждаше и отпиваше от коняка си, реши, че е по-вероятно снимката да е била направена при някакъв друг повод – събиране или сватба. Джули носеше на шията си перлена огърлица и беше облечена в рокля с прасковен цвят и скромно деколте, но това, което най-много му харесваше, беше, че носеше косата си по същия начин, както през нощта на тяхната „среща”.