— Добре – извика тя и удари по бедрата си с юмруци, без да забелязва новодошлите. – Вие печелите, малки чудовища! Утре няма да има тест! Сега ми върнете дневника.
С победен вик Джони й подаде дневника.
— Благодаря – каза Джули, като го пое. Тя се наведе към другото усмихнато момче, вдигна ципа на якето му до брадичката и разроши червената му коса. – Станал си много добър в тези блокиращи ходове, Тим. Гледай да не ги забравиш до мача в събота!
— Няма, госпожице Матисън.
Джули се обърна и забеляза мъжа и жената с красивите дрехи, застанали пред къщата й. Те тръгнаха към нея и докато ги чакаше учтиво усмихната, й се стори, че ги познава отнякъде.
— Госпожице Матисън – обърна се към нея мъжът, като й се усмихна на свой ред. – Казвам се Матю Феръл, а това е съпругата ми Мередит. Сама ли сте?
Той хвърли поглед към къщата.
Джули застина от тревожното подозрение.
— Журналисти ли сте? Защото ако сте, аз съм…
— Аз съм един от приятелите на Зак – вежливо я прекъсна той. Сърцето й заблъска в гърдите.
— Моля – каза, замаяна от изненада и вълнение, – заповядайте вътре.
— Много е хубаво тук – отбеляза Мередит Феръл, докато събличаше палтото си, и огледа просторната стая с бели плетени столове, яркозелени и сини възглавници и цветята в саксиите.
— Мога да ви предложа по чаша вино или кафе – каза домакинята, докато закачаше палтата им.
Те седнаха на дивана.
— Кафе, благодаря – отвърна жената, а съпругът й кимна. Джули сложи кафето да се вари, подреди чаши и чинийки върху подноса и се върна във всекидневната толкова бързо, че гостите й се усмихнаха, като че ли разбираха състоянието й.
— По някаква причина съм ужасно нервна. Но… но много се радвам, че дойдохте. Ще донеса кафето веднага щом стане готово.
— Изобщо не изглеждахте нервна – отбеляза възхитено Мат Феръл, – когато се изправихте срещу всички на пресконференцията и се опитахте, доста успешно според мене, да убедите света в невинността на Зак.
Топлотата в очите и гласа му я накара да се чувства сякаш е извършила нещо необикновено и героично.
— Надявам се всички приятели на Зак да мислят така.
— Зак вече няма много приятели – категорично заяви той. После с лека усмивка добави: – От друга страна, с герой като вас не са му нужни много приятели.
— От колко време го познавате? – попита Джули, като седна на стола.
— Мередит никога не се е срещала с него, но аз го познавам от осем години. Бяхме съседи в Кърмел, Калифорния. – Долови желанието й да научи колкото е възможно повече за Зак, затова добави: – Съдружници сме и в няколко бизнес начинания. Когато го изпратиха в затвора, той ми предостави пълномощно, което ми дава правото и отговорността да ръководя всичките му финансови операции.
— Много мило от ваша страна да поемете всичко това – каза тя с благодарност. – Сигурно много ви харесва и уважава, за да ви повери всичко.
— Чувствата ни са взаимни – смутено отвърна той. Чудеше се как да намери начин да пристъпи към целта на посещението.
— И затова сте дошли дотук от Калифорния? – помогна му тя. – Защото като приятел на Зак искате да ми кажете, че одобрявате казаното от мен на пресконференцията?
Мат поклати глава и се впусна в подробности, за да спечели време.
— Вече ходим в Кърмел само за ваканциите. Постоянното ни местожителство е Чикаго, тъй като Мередит е президент на „Банкрофт и Кампъни”, която се намира там.
— „Банкрофт”? – възкликна Джули, впечатлена от споменаването на веригата от елитни магазини. – Влизала съм в магазина ви в Далас. Беше прекрасен.
Въздържа се да отбележи, че освен това е и твърде скъп за нея. Като се изправи, тя каза:
— Ще донеса кафето. Сигурно вече е готово.
Когато се върна с порцеланов кафеник и започна да налива кафето в чашите. Мат се покашля и смутено започна:
— Госпожице Матисън…
— Моля, наричайте ме Джули – прекъсна го, като се изправи и се напрегна от тона му.
— Джули… всъщност не съм дошъл дотук заради пресконференцията. – Дойдох, защото Зак ме помоли.
Лицето й се озари като слънце, показващо се иззад облаците.
— Зак… Наистина ли? Каза ли ви защо?
— Защото иска да разбера дали сте бременна.
Знаеше, че не е, но беше толкова изненадана и объркана от неочакваната тема, че веднага заклати отрицателно глава. Тогава Мередит й се притече на помощ.
— Мат трябва да ви предаде писмо, което вероятно ще обясни всичко това много по-добре от объркания ми съпруг.
Джули го видя да измъква плика от вътрешния джоб на спортното си сако. Светът сякаш се завъртя около нея и се обърна наопаки. Пое писмото от протегнатата му ръка и каза с треперещ глас: