— Имате ли нещо напротив да го прочета насаме?
— Не, разбира се. Ще се заемем с кафето през това време.
Тя кимна и се обърна. Бързо отвори плика и отиде в трапезарията, без дори да осъзнава, че всъщност все още е пред очите на гостите си. Когато разгърна страниците и ги зачете, нежността и щастието, които пламнаха в сърцето й, излекуваха всички рани. Светът изчезна за нея. Останаха само думите и мъжът, който ги беше написал. Джули не можеше да повярва на очите си, докато четеше…
Скъпа моя Джули, знам, че никога няма да прочетеш това писмо, но се чувствам по-добре, като ти пиша всеки ден. Това ме кара да се чувствам близо до теб. Господи, толкова ми липсваш! Ти непрекъснато си пред мен. Иска ми се, никога да не бях те срещал. Не! Това не е истина! Какъв щеше да бъде животът ми без спомена как ме караш да се смея.
Непрекъснато се чудя дали си щастлива. Искам да бъдеш. Искам животът ти да бъде прекрасен. Ето защо не изрекох думите, които знаех, че искаш да чуеш, когато бяхме заедно. Страхувах се, че ако го направя, ще ме чакаш дълги години. Знаех, че искаше да ти кажа, че те обичам. Не ти го казах и това беше единствената саможертва, която направих в Колорадо. Сега съжалявам и за това.
Обичам те, Джули. Господи, толкова те обичам! Давам целия си живот за една година с теб. За шест месеца. За три. За колкото и да е.
Ти отне сърцето ми само за няколко дни, миличка, но и ми даде своето. Знам, че е така – виждах го в очите ти всеки път, щом ме погледнеш. Вече не съжалявам за загубата на свободата си и не изпитвам гняв при мисълта за цялата онази несправедливост през годините прекарани в затвора. Единственото, за което съжалявам сега, е, че не мога да те имам. Ти си млада и аз знам, че бързо ще ме забравиш и ще продължиш напред. Точно това трябва да направиш. Така е правилно. Искам да го направиш, Джули.
И това беше отвратителна лъжа. Всичко, което наистина желая, е да те видя отново, да те прегърна, да те любя отново и отново, докато те изпълня цялата и не оставя място в теб за друг, освен за себе си завинаги. Никога не съм мислел за секса като за „любов”, преди да те срещна. Понякога се обливам в студена пот при мисълта, че си бременна. Знам, че трябва да ти кажа да абортираш. Знам, че трябваше да ти го кажа в Колорадо, но за Бога, Джули, не искам да го правиш!
Почакай… току-що ми хрумна решение, за което не бях се сещал преди. Знам, че нямам право да те моля да запазиш моето бебе, но има начин да го уредим. Само ако си склонна, разбира се. Можеш да си вземеш отпуск и да заминеш – ще направя всичко възможно, за да имаш достатъчно средства, които да компенсират пропуснатите работни дни и разходите по пътуването. После, когато бебето се роди, искам да го отнесеш при баба ми. Ако си бременна и си склонна да направиш това заради мене, ще й пиша предварително и ще й обясня всичко. При всичките й недостатъци тя никога не е бягала от отговорност и тя ще се погрижи за доброто възпитание на детето ни. Упълномощена е да управлява наследството ми, което може да се окаже огромно. Малка част от него би била достатъчна да покрие разходите по отглеждането и образованието на детето.
Беше права, когато каза, че не е трябвало да обръщам гръб на семейството си и да прекъсвам връзките си с тях. Има неща, които можех да кажа на баба си, дори и след като напуснах дома, неща, които със сигурност щяха да изличат омразата й към мен. Беше права и за това, че аз всъщност я обичах и й се възхищавах, докато растях в дома й. Беше права за всичко и ако можех да променя нещата, щях да го направя. В края на краищата реших да ти изпратя това писмо.
Това е грешка. Сигурен съм, но не мога да се въздържа. Трябва да ти кажа какво да направиш, ако си бременна. Не мога да понеса мисълта, че няма да знаеш, че има и друга възможност, освен аборт.
Може би следят пощата ти, затова ще получиш писмото по човек. Мъжът, който ще ти го предаде, е приятел. Той се излага на опасност заради мене, както направи и ти. Можеш напълно да се довериш на Мат, така както на мене. Ако си бременна, кажи му, кажи му също какво искаш да направиш в този случай, за да може той да ми го предаде. Само още нещо (трябва да побързам да отнеса писмата до селото за седмичното събиране на пощата) – искам да разполагаш с някакви пари за свои нужди. Парите, които ще ти даде Мат, са мои, така че няма смисъл да спориш с него, дали да ги вземеш. Той ще действа по мои указания, изпратени му с писмо, така че не го затруднявай, мила моя. Имам доста пари за собствени разходи.