Иска ми се да имам време да ти напиша по-хубаво писмо или да бях запазил някое от предишните, за да ти го изпратя вмести това. Всичките бяха доста по-свързани. Няма да ти пращам други писмо, затова не го очаквай. Писмата ще накарат и двама ни да се надяваме и да мечтаем, а ако аз не престана да го правя, ще умра от копнеж по теб.
Преди да тръгна, прочетох във вестниците, че Костнър е направил нов филм, който ще излезе на екраните в САЩ. Ако посмееш да си мечтаеш за Кевин, след като гледаш филма, ще те преследвам до края на живота ти.
Обичам те, Джули. Обичах те в Колорадо. Обичам те и тук, сега. И винаги ще те обичам. Навсякъде. Винаги.
Джули искаше да прочете писмото отново, но не можеше да различи редовете през сълзите. Закри лицето си с ръце, обърна се към стената и заплака. Плачеше от щастие, от сладостно горчив копнеж и от безпомощност. Плачеше заради несправедливостта, която го беше превърнала в беглец, и заради своята глупост да го остави сам в Колорадо.
Мередит погледна към вратата и тревожният й поглед попадна върху гърба на жената, която плачеше.
— Мат, погледни! – извика тя и се втурна напред, следвана от него.
— Джули – прошепна, като постави ръце на раменете й. – Мога ли да направя нещо за вас?
— Да – отвърна на пресекулки тя. – Можете да прочетете това писмо и да ми кажете как някой би могъл да повярва, че този човек е извършил убийство!
Мередит вдигна страниците, паднали на пода, и погледна към съпруга си, който стоеше на прага.
— Мат, ще налееш ли на всички по чаша от виното, което Джyли ни предложи?
Той бързо намери бутилката и тирбушона. Тъкмо вадеше чаши от шкафа, когато съпругата му влезе в кухнята.
— Какво има? – загрижено я попита.
— Писмото му… – прошепна тя, а в очите й блестяха сълзи. Ядосан на Зак, че разстройва Мередит, Мат я прегърна и пое писмото от ръката й. Раздразнението му отстъпи място на изненада и недоверие и после на болка. Тъкмо беше приключил с четенето, когато Джули се появи на прага.
— Каква вечер, а? – Гласът му беше изпълнен със съчувствие и съпричастност. – Съжалявам, Джули – завърши неловко, като изучаваше странното изражение на мокрите й от сълзи очи. – Сигурен съм, че Зак не е искал да те разстройва.
Тя се пребори със сълзите и решително каза:
— Когато Зак се свърже с вас, моля ви бъдете така добър да му напомните, че като бебе съм била изоставена от майка си и че няма да родя дете, което ще последва същата съдба. – Усмихна се през сълзи и добави: – Моля ви, предайте му също така, че ако наистина иска да родя негово дете, което силно желая, тогава единственото, което, трябва да направи, е да ми позволи да го последвам в изгнанието му.
— Нямам представа кога Зак отново ще се свърже с мен и дали изобщо ще го направи.
— О, сигурна съм, че ще го направи. И то много скоро – уверено изрече тя. Вече знаеше, че инстинктът й спрямо Зак никога не я беше лъгал и че ако се беше вслушала в него, вероятно щеше да успее да го убеди да остане с него в Колорадо. – Ще се свърже с вас веднага, защото няма да има търпение да узнае отговора ми.
— Има ли нещо друго, което искате да му предам?
— Да… кажете му, че разполага най-много с месец да ме вземе при себе си, преди да предприема други действия. И предайте му… – Поколеба се, объркана от мисълта, че трябва да каже нещо подобно на Зак чрез трети човек, но после реши, че това няма значение, стига съобщението да стигне до него. Измъчено промълви: – Кажете му, че умирам без него. И… и че, ако не ми разреши да отида при него ще похарча всичките му пари за двайсет и пет хиляди видеокасети с новия филм на Кевин Костнър и ще се отдам до края на живота си на фантазии за този мъж!
Мередит се засмя тихичко.
— Мисля, че това ще го накара веднага да се съгласи.
— Предполагам, че трябва да вдигнем тост по случая – обяви Мат, като им подаде чашите. – За съжаление в момента не мога да намеря думи.
— Аз мога – намеси се съпругата му. Вдигна чашата си, погледна към Джули и с лека усмивка каза: – За всяка жена, която обича като нас. И за мъжете, които обичаме.
Джули изрече:
— Моля ви, останете за вечеря. Не ме бива много в готвенето, но може би никога няма да се срещнем отново, а аз умирам от нетърпение да разбера нещо повече за… за всичко.
И двамата кимнаха едновременно, а Мат каза:
— За всичко? Предполагам, че ще говорим за Зак.
— Чудесна идея – подразни го Мередит. – Можеш да ни разкажеш за времето, когато сте били съседи.
— Ще се заема с вечерята – обади се Джули.