— Няма нужда – прекъсна я Мередит. – По-добре е да изпратим Джо за пица.
— А кой е Джо? – попита домакинята, като вдигна телефона, за да направи поръчката.
— Официално той е нашият шофьор. Неофициално е член на семейството.
Половин час по-късно на вратата се позвъни. Джули отвори и се намери пред огромен човек с мрачно, грозно лице и войнствена усмивка, който държеше във всяка от протегнатите си ръце кутия с пица.
— Заповядайте – покани го тя, като пое едната пица и го дръпна навътре.
— По-добре да вечеряме тук – по-просторно е – каза, докато подреждаше чиниите на масата в трапезарията.
Джо О'Хара пристъпи във всекидневната и пъхна ръце в джобовете, докато изучаваше смелата млада жена, която беше застанала на страната на Зак. „Изглежда по-скоро като красива ученичка, отколкото като учителка” – помисли си той. И изобщо не приличаше на надутите сексапилни жени, които се въртяха около Зак – това му хареса. Хвърли въпросителен поглед към Мат, който стоеше до него и я наблюдаваше с лека топла усмивка. В отговор той кимна утвърдително.
— Значи – изрече Джо – вие сте дамата на Зак.
Джули престана да нарежда салфетки до чиниите и очите й – с цвят и мекота на сини теменуги, срещнаха неговите.
— Това е най-милият комплимент, който някога съм получавала. За нейно удивление огромният човек се изчерви до яката.
— И вие ли познавате Зак?
— И то доста добре. Мога да ви разкажа истории за него, които никой не знае, дори и Мат.
— Разкажете ми една – разпалено извика тя. О'Хара се замисли.
— Добре. Сетих се за една. Една вечер при Мат пристигна неочакван гост и той ме изпрати до съседната къща – на Зак, защото водката не стигаше. Беше към полунощ и прозорците на Зак светеха, но никой не отвори вратата. Чувах гласа му и някакви женски гласове, които идваха някъде откъм задната част на къщата, така че заобиколих и го видях. Той стоеше на ръба на плувния си басейн, все още в смокинга, който беше облякъл за някое парти.
Джули положи брадичка на ръката си очарована.
— И какво правеше?
— Сипеше проклятия.
— Върху кого?
— Върху трите голи жени в басейна му – някакви негови почитателки, които неизвестно откъде открили адреса му и решили, че той ще се присъедини към малката им оргия веднага щом ги види голи в басейна си.
— О'Хара! – предупреди го Мат.
— Не, не е това. Мат, историята си я бива, честно. Джули няма да ревнува. Нали? – неуверено попита той.
Тя се засмя и поклати глава. Зак я обичаше, вече го знаеше. Нямаше от какво да ревнува.
— Знаех си – каза той и изгледа доволно шефовете си. – Както и да е, Зак направо кипеше от яд, и ще ви кажа нещо, което може би не знаете – под студенината и безразличието му се крие такъв характер, че направо няма да повярвате! Когато жените не пожелаха да излязат от басейна, както им беше наредил, той ми каза да ги хвана, когато ги изхвърли оттам, и точно това направи. Нагази в басейна направо с дрехите си и следващото нещо, което видях, беше, че едно високо двайсетгодишно момиче изхвръкна от басейна и се приземи право в краката ми чисто голо. После Зак се измъкна от басейна с останалите две под мишници.
— И вие какво направихте с тях?
— Точно каквото ми каза той. Така беше разярен, че не им позволи да се облекат. Замъкнахме ги, докато викаха, протестираха и се молеха за дрехите си, на алеята, където бяха паркирали колата си, после Зак напъха двете на задната седалка, докато аз разтоварвах моята на предната. След това той отвори предната врата, завъртя ключовете на таблото и включи колата на скорост. „Карайте колата или я блъснете някъде, каза им, но изчезвайте оттук, по дяволите, и да не сте посмели да се върнете!”
Беше вече единайсет часа, когато гостите с нежелание се приготвиха да си ходят. Джули се надигна на пръсти да целуне Мат и той горещо я прегърна, изненадан от силното си безпокойство, което изпитваше за нея и Зак.
— Ако това ще ви накара да се почувствате по-добре – каза й, – корпорацията ми е собственик на международно следователско бюро и по моя молба през последните три седмици техните хора провериха повторно всички, които са били в Далас във връзка с филма, над който работеше Зак.
Тя попита:
— Но защо не го направихте по-рано?
— Отговорът е, че Зак нае агенция с добра репутация, подобна на нашата, преди процесът му да започне, но те не откриха нищо съществено. Освен това той ми каза, че това, което правя за него, е достатъчно. Тъй като гордостта му беше пострадала от гласността преди процеса, отстъпих пред молбата му и го оставих сам да се оправя със случая.
— Вашите следователи са открили нещо ново, нали?
С известно колебание Мат реши, че вероятно няма нищо лошо, ако й каже, особено след като беше решила да последва Зак в изгнанието му.