Джули се усмихна при мисълта, че той е очаквал разговорът да приключи по този начин, защото очевидно вече беше съставил план за действие.
— Само един въпрос. Защо не мога да те видя по-скоро?
— Защото трябва да ти обясня още някои подробности. Когато напускаш къщата си във вторник, не вземай никакъв багаж със себе си. Не стягай куфари, не прави нищо, което подсказва, че заминават. Трябва непрекъснато да си нащрек, за да си сигурна, че не те следят. Ако те следят, свърши си някаква работа, после се върни вкъщи и чакай да се свържа отново с теб. Дотогава следи пощата си. Отваряй всяко писмо, дори и рекламната поща. Ако има някакви промени в плана, някой ще се свърже с теб. Не можем да използваме домашния ти телефон, защото съм сигурен, че се подслушва.
— Кой ще се свърже с мен?
— Нямам дори и бегла представа, но когато това стане, не искай от човека да се представи.
— Добре. – Джули свърши със записките по напътствията му. Не мисля, че ме следят. Пол Ричардсън и Дейвид Инграм – двамата агенти на ФБР, които бяха тук, се отказаха и се върнаха в Далас по миналата седмица.
— Как се чувстваш?
— Чудесно.
— Някакви прилошавания сутрин или нещо подобно?
— Аз съм жена, която се радва на добро здраве. Мисля, че тялото ми е създадено да ражда бебета. И че е създадено точно за теб.
Той преглътна шумно.
— Дразни ме сега, но знай, че после ще ти го върна.
— Обещаваш ли?
Тогава Зак се засмя – онзи гърлен смях, който я стопляше.
— Липсваш ми. Господи, колко ми липсваш! – Сякаш че се страхуваше да не би двамата прекалено да се отпуснат, той добави: – Разбираш ли, че дори няма да имаш възможност да се сбогуваш със семейството си? Можеш да им оставиш писмо някъде, където ще могат да го открият няколко дни след заминаването ти. След това няма да можеш да се свържеш отново с тях.
Джули затвори очи.
— Знам.
— И си готова да го направиш?
— Да.
— Ужасно начало на съвместния ни живот – напрегнато каза той, да се откъснеш от семейството си и да прекъснеш всички връзки с тях. Също като да предизвикаш проклятие.
— Не говори така! С прощалното си писмо ще ги накарам да разберат. Между другото, да ги напусна, за да дойда при теб, е на практика съвсем като в Библията! – За да го поразсее от мрачното настроение, попита: – Какво правиш в момента? Прав ли си или седнал?
— Намирам се в хотелска стая, седнал съм на леглото и разговарям с теб.
— Отседнал си в хотел?
— Не, наел съм стаята, за да мога да използвам телефона необезпокояван и за да бъде връзката със САЩ чиста.
— Искам да си легна тази нощ и да виждам онова, което виждаш ти, когато заспиваш.
— В момента спя в лодка – стени от тиково дърво, месингова лампа, малък гардероб и твоя снимка на стената, която съм изрязал от вестник.
— Това ли виждаш, когато заспиваш?
— Аз изобщо не спя, Джули. Само мисля за теб. Харесваш ли лодки?
— Обожавам лодките, Зак – промълви тя, като се опитваше да прикрие паниката в гласа си, – портиерът се върти отвън пред стъклената стена. Сигурна съм, че не ме чува, но обикновено не се мотае наоколо.
— Приключвам. Продължавай да говориш по телефона, след като затворя. Опитай се да го заблудиш с разговор за нещо незначително, ако можеш.
— Добре… Почакай, той отмина. Сигурно му е трябвало нещо от склада.
— Така или иначе е по-добре да приключваме. Ако трябва да се погрижиш за нещо, преди да заминеш, направи го през следващата седмица. Има още нещо, което трябва да ти кажа – тихо каза той.
— Какво е то?
— Всяка дума от онова писмо е искрена.
— Зная. – Тя почувства, че се готви да затвори, и бързо добави: Преди да затвориш, какво мислиш за разкритията на Мат относно Остин? Въпреки че според Мат нищо не може да се направи по законен път, трябва да има някакъв…
— Стой настрани от това – предупреди я Зак, гласът му стана леденостуден. – Остави Остин на мене. Има други начини да се справя с него, без да намесвам Мат.
— Какви начини?
— Не ме питай. Ако имаш някакви проблеми с приготовленията, не се обръщай към Мат за помощ. Това, което вършим, е незаконно и не мога да го забърквам още. Направеното от него е достатъчно.
Джули леко потрепери от думите му.
— Кажи ми нещо хубаво, преди да затвориш.
— Нещо хубаво. Какво имаш предвид?
Джули се почувства леко засегната от неспособността му да измисли нещо, но тогава той дрезгаво изрече през смях: