— И двамата плачем в душите си през всичките тези години за начина, по който бракът ни приключи. Прегърни ме и нека сложим край сега.
Ръцете му на раменете й се отпуснаха. Притисна лицето й до гърдите си и внезапно я прегърна. Пое я в обятията си, докато тя плачеше, и сладостната болка, когато тялото й се притисна до неговото, почти го замая. С усилие изрече:
— Свършено е, Кетрин. Всичко между нас свърши.
— Тогава позволи ми да ти кажа това, за което се върнах в Кийтън, и да се разделим като приятели, не като врагове. Няма ли поне малка възможност да повярваш, че не съм направила умишлен опит да изгубя бебето? Ако се замислиш, ще осъзнаеш, че не бих рискувала напразно живота си. Бях такава страхливка. Страхувах се от кръв, от паяци, от змии…
— Даже и от нощни пеперуди.
Кетрин кимна. За пръв път от години насам очите му не я гледаха враждебно.
— Не мога да изразя съжалението си за престъпната си глупост, която ни струваше бебето. Съжалявам за бъркотията, в която превърнах брака ни, за кошмара, на който те подложих през целия ни съвместен живот.
— Е, не беше чак толкова лошо – неохотно призна той. – Поне не през цялото време.
— Не се преструвай заради мене. Не готвех, не чистех и когато не изпълняваше желанията ми, не спях с тебе. От години искам да ти го призная – не бракът ни пропадна, нито пък ти. Аз се провалих.
За нейно учудване Тед поклати глава и въздъхна.
— Винаги си била твърде сурова към себе си. Това не се е променило.
— Сурова към себе си? Сигурно се шегуваш. Та аз едва не те отрових в редките случаи, когато си правех труда да сготвя. Изгорих с ютията три от униформените ти ризи още през първата седмица на брака ни. Правех ръбове по страничните шевове на панталоните ти вместо отпред.
— Не е вярно, че едва не си ме отровила.
— Не ме защитавай, Тед! За Бога, майка ти ми даде рецептата си за твоето любимо ястие, а ти изобщо не опита онзи гулаш, когато го сготвих. Не го отричай! Видях те да го изхвърляш, когато излизах от кухнята. Сигурно си изхвърлял всичко, което съм готвила, и не те обвинявам.
— По дяволите, изяждах всичко, което някога си готвила за мене. Освен гулаша. Стомахът ми не го понася.
— Тед! Майка ти изрично подчерта, че това е любимото ти ястие.
— Не. Това е любимото ястие на Карл.
— Но защо не ми го каза тогава?
— Нямаше да ми повярваш. Когато беше по-млада, дъщерята на Дилън Кохил беше обхваната от налудничавата идея да прави всичко точно по книга, и то по-добре от другите. Когато нещо не излизаше както трябва, ти беше толкова ядосана и засрамена, че не можеше да се разговаря разумно с тебе. Кати, ти искаше да се върнеш в колежа, след като се оженихме, не защото беше глупава или разглезена, а заради налудничавата мисъл, че си объркала правилния ред на нещата, като си се омъжила, вместо първо да завършиш образованието си в онзи скъп източен колеж. И искаше онова имение, което баща ти построи за нас, не заради желанието да си по-богата от всички в града, а защото частица от теб наистина вярваше, че там ще бъдем щастливи, тъй като… тъй като това съвпадаше с представата за реда на нещата на Кетрин Кохил.
Тя притвори очи, облегна глава на вратата и въздъхна:
— Когато се върнах в колежа след развода ни, веднъж седмично в продължение на цяла година посещавах терапевт, за да разбера защо съм толкова объркана. .
— И какво разбра?
— Далеч по-малко от това, което току-що ми каза за две минути. И знаеш ли какво направих след това? Отидох в Париж и се записах в курса за готвачи на Кордон Бльо.
— Как се справи?
— Доста зле. За пръв път в живота си не бях първенец на курса.
Той повдигна вежди, за да подчертае важността на признанието й.
— Успя ли да вземеш изпита?
— Успях в готвенето на говеждо месо. Но се провалих на телешкото.
Те се усмихваха един на друг вече доста дълго време, бяха постигнали разбирателство за пръв път от години и после Кетрин нежно каза:
— Мога ли да те помоля да ме целунеш?
Тялото му се стегна изведнъж и той се отдръпна от вратата.
— Не.
— Страхуваш ли се?
— Престани, по дяволите! Вече ми изигра този номер с прелъстяването преди години, но вече е остарял. Няма да мине. Сега предпочитам аз самият да прелъстявам.
Кетрин се отдръпна от вратата, пресегна се за палтото си, захвърлено на стола, и попита:
— И правиш ли го?
— Със сигурност. А сега, ако искаш да приемеш един добър съвет, върни се бързо в Далас при Хейуърд Спенсър или Спенсър Хейуърд, или както там му беше името, и го остави да излекува наранената ти чувствителност с огърлица от петдесеткаратови диаманти, която да подхожда на грубия пръстен на ръката ти.