Устните на Маргарет Станхоуп се свиха презрително.
— Той ли ви го каза?
Младата жена кимна, като се опита да не обръща внимание на сарказма й.
— Той ми разказа доста неща в Колорадо, госпожо Станхоуп, неща, които не е споделял с никого досега. Каза ми, че ако трябва да изживее живота си отново, отдавна би се помирил с вас. Той ви се възхищава и ви обича…
— Вън!
Джули механично се изправи, но яростта й пламна.
— Нямах представа, че една възрастна жена е способна да таи толкова много нелепа омраза към собствената си плът и кръв за нещо, което той е направил като момче. Какво толкова лошо е сторил, че да не можете да му простите?
Смехът на госпожа Станхоуп беше горчив.
— Бедната глупачка! Той е успял да подлъже и вас, нали?
— Моля?
— Наистина ли той ви помоли да дойдете тук? Не го е направил, нали? Никога не би посмял!
— Не ме е молил да дойда и да ви кажа какво изпитва към вас, госпожо Станхоуп. Той направи нещо, което разкри уважението и любовта, които още изпитва към вас. Не съм била във връзка с него допреди седмица, когато ми изпрати писмо.
Писа ми, защото се е страхувал, че съм бременна, и в писмото си ме умолява да не правя аборт, ако е така. Помоли ме да оставя бебето на вас, за да го отгледате, и казва, че ще ви пише предварително…
— Ако сте бременна от него и имате някакво понятие от генетика – прекъсна я ядосано баба му, – ще направите аборт! Независимо от решението ви аз няма да допусна неговото извънбрачно дете в къщата си!
— Що за чудовище сте вие всъщност?
— Той е чудовище, госпожице Матисън, а вие сте измамена. Двама от тези, които го обичаха, вече бяха убити по жесток начин. Имате късмет, че не сте третата.
— Той не е убил жена си и не знам какво имате предвид, като казвате двама от тези…
— Имам предвид брат му! Със сигурност това проклето чудовище уби Джьстин, както Каин е убил Авел. Той го застреля в главата след скарване!
Изправена пред тази грозна лъжа, Джули изгуби контрол. Трепереше от ярост и негодувание.
— Вие лъжете! Знам много добре как е загинал Джьстин и защо! Тръгвам си.
— Ако го направите – заяви госпожа Станхоуп, – значи се страхувате от истината. Приех да се срещна с вас, защото ви видях по телевизията да се застъпвате за него и исках да чуя какво ви води насам. Мислех, че сте дошла дотук, за да измъкнете нещо от мен. Сега съм наясно, че вие сте доста смела млада жена с твърди убеждения и че тук ви води чувството ви за справедливост, колкото и погрешно да е то. Уважавам смелостта, госпожице Матисън, особено сред представителките на моя пол. Затова се съгласих да обсъждам с вас въпроси все още силно болезнени за мен. Предлагам ви да ме изслушате. Направете го заради себе си. Как мислите, че загина Джъстин? Истината няма да ме нарани.
— Джьстин се е самоубил – категорично отсече Джули. – Застрелял се е, защото е бил хомосексуалист и не е могъл да го понесе. Признал е това на Зак, преди да посегне на живота си.
Студените сиви очи на другата жена не трепнаха. Тя просто я наблюдаваше втренчено със смесица от съжаление и презрение. После се пресегна към една от снимките в рамка върху масата и каза:
— Погледнете тук.
Джули пое снимката – русоляв усмихнат младеж стоеше на румпела на някаква лодка.
— Това е Джъстин. Изглежда ли ви като хомосексуалист?
— Нелепо е да се задава такъв въпрос. Начинът, по който един мъж изглежда, не показва сексуалните му предпочитания…
Госпожа Станхоуп се обърна и отиде до огромния старинен шкаф в далечния край на стаята. Джули съзря вратичката на скрит сейф и разтревожено видя жената да изважда дебела кафява папка.
— Тъй като не вярвате на мен за случилото се, в тази папка съм запазила копие на протокола от полицейския разпит на Зак след смъртта на Джъстин и изрезки от публикациите в пресата.
Джули сведе очи към документите, част от които бяха излезли от папката, и погледът й се спря върху изрезка от първа страница на вестник със снимка на осемнайсетгодишния Зак, още една на Джъстин и следното заглавие:
Закари Станхоуп признава, че е застрелял брат си Джъстин
Историята във вестника гласеше, че Зак се е намирал в стаята на брат си и докато е разговарял с него, е разглеждал едно от оръжията от колекцията на Джъстин – автоматичен пистолет, който е смятал за незареден. По време на разговора пистолетът неочаквано гръмнал. Куршумът попаднал в главата на Джъстин и причинил незабавната му смърт.