— Не вярвам на това! Което се пише във вестниците, невинаги е истина.
— Тогава прочетете истината от неговите собствени думи. Папката съдържа показанията му пред следователя.
Зак беше дал същите показания за фактите, които и вестникът посочваше. Коленете й се подкосиха и тя седна на дивана. Прочете записа на разпита докрай, после прочете изрезките от вестниците, като търсеше нещо, което може да обясни противоречието между това, което Зак й беше разказал, и това, което беше казал на всички останали.
— Той не е убиец! – извика Джули.
— Наистина ли?
— Наистина.
— Но не можете да отречете, че е лъжец. Излъгал е или вас, или полицията за обстоятелствата по смъртта на Джъстин, нали?
Тя не отговори. Не отговори, защото не можеше да понесе мисълта, да го признае гласно.
— Той е лъжец – заключи госпожа Станхоуп. – И при това толкова добър, че избра най-подходящата професия за себе си – актьорската.
Понечи да се оттегли, после се спря.
— Може би – добави с уморен глас, който разтревожи Джули много повече от яростта й – Закари вярва в лъжите си. Затова е и толкова убедителен. Може би той вярва, че наистина е на мястото на тези мъже, които играе във филмите си, и затова е толкова талантлив актьор. Във филмите си изпълнява роли на мъже, които убиват безпричинно и после остават ненаказани, защото са „герои”. Вероятно е мислел, че може да убие жена си и също така да остане ненаказан, защото е „герой” от филмите. Може би той вече не може да прави разлика между реалността и своите фантазии.
Джули силно притисна чантата до гърдите си.
— Да не би да искате да кажете, че е луд.
Раменете на госпожа Станхоуп се прегърбиха и гласът й се превърна в шепот, като че думите й изискваха някакво свръхестествено усилие.
— Да, госпожице Матисън. Точно това искам да кажа. Закари е луд.
Без да каже дума, младата жена напусна къщата. Бързаше да стигне до колата си и потискаше желанието си да тича, да избяга от злото в тази къща и от тайните, които тя криеше, за да не им позволи да посеят в душата й семето на съмнението. Първоначалното й намерение беше да остане в мотел за през нощта и на следващия ден да разгледа родното място на Зак. Но сега се отправи право към летището, върна колата под наем и напусна Риджмонт с първия самолет.
ПЕТДЕСЕТА ГЛАВА
В къщата си на Бевърли Хилс Даяна Коупланд се измъкна от прегръдките на любовника си и посегна към телефона.
— Ало?
— Зак е на телефона, Диди – каза дълбокият глас. – Ти знаеше кой уби Рейчъл, но ме остави да отида в затвора. Считай, че вече си мъртва.
— Зак, почакай… – извика, но той затвори.
— Кой беше?
Жената се изправи и го изгледа с невиждащ поглед – цялото й тяло беше застинало от уплаха.
— Беше Зак Бенедикт…
— Какво? Сигурна ли си?
— Той… той ме нарече Диди. Зак е единственият, който ме наричаше така.
Тя се обърна и се отправи в спалнята си, където взе телефона и набра някакъв номер.
— Тони – каза с разтреперан глас. – Току-що ми се обади… Зак Бенедикт.
— На мене също. Сигурно е някой маниак. Това не беше Зак.
— Той ме нарече Диди! Само Зак ме нарича така. Каза, че знам кой е убил Рейчъл и че съм го оставила да отиде в затвора за това. Заплаши, че ще ме убие.
— Успокой се! Това са глупости! Бил е някой маниак, може дори да е репортер от жълтата преса, който иска да изрови нещо от тази стара история.
— Ще се обадя в полицията.
— Стани за смях, ако това искаш, но не ме забърквай. Този човек не беше Зак.
— Сигурна съм, че беше той!
ПЕТДЕСЕТ И ПЪРВА ГЛАВА
Беше полунощ, когато Джули паркира колата на алеята пред къщата си. Вече седем часа, от момента, в който напусна имението на бабата на Зак, се бореше срещу коварното съмнение и объркване, които я бяха обхванали там. Беше успяла да се пребори с тях и сега, когато си беше вече вкъщи, се чувстваше доста по-добре. Тук мисълта, че Зак е луд, изглеждаше толкова нелепа и тя се ядоса на себе си, че изобщо я беше допуснала.
Влезе в спалнята си, седна на леглото и извади писмото на Зак от чекмеджето на нощното си шкафче. Препрочете отново красивите, нежни думи и срамът, че изобщо се е усъмнила в него, беше толкова силен, колкото и нуждата, която внезапно изпита, да изтрие следите от пътуването си до дома му.
Джули се върна в хола, пусна телевизора и нагласи канала на CNN, за да гледа последните новини.
Имаше все пак един факт, който не можеше да избегне или да оспори – Зак беше излъгал за обстоятелствата, при които бе загинал Джъстин.