Беше излъгал или нея, или полицията, пресата и следователя. Опита се да избяга от неразрешимата дилема и огледа всекидневната за нещо не на мястото си, за нещо, което можеше да изправи или да подреди. Едно листо на растението вляво беше пожълтяло и тя се пресегна да го откъсне. После се спря, стоплена от внезапния спомен за Зак. „Това ти е навик, нали? Щом се почувстваш притеснена от нещо, веднага започваш да оправяш всичко наоколо!” Само споменът за леката му усмивка и за начина, по който очите му заблестяваха весело, беше достатъчен, за да я накара да се чувства добре. Трябва да се съсредоточи върху тези спомени, осъзна тя, защото те бяха истински. Той беше истински. И вече я чакаше в Мексико.
Беше излъгал всички за смъртта на Джъстин, реши в този момент, всички, освен нея. Не може да го е направил. Нямаше да го направи. Знаеше го със сърцето си. И когато се срещнат в Мексико, той ще й обясни, защо е излъгал. По телевизията даваха извънредно предаване за Китай и тъй като не можеше да заспи, тя реши да продължи наполовина написаното писмо до семейството си, докато чака късния телевизионен бюлетин. Можеха да съобщят нещо за Зак. Препрочете написаното досега.
Скъпи мамо и татко, скъпи Карл и Тед,
Когато прочетете това писмо, ще узнаете, че съм ви напуснала, за да отида при Зак. Не очаквам да ми простите, но искам да ви обясня някои неща, за да можете поне да ме разберете някой ден.
Аз го обичам.
Искам да ви дам повече и по-основателни причини от тази, опитвах се да измисля такива, но всичките ми изглеждаха незначителни. Може би защото тази е единствената, която има значение.
Татко, мамо, Карл, Тед – всички вие познавате любовта, всички сте я изпитвали. Знам, че е така, татко, спомням си как прегръщаше мама и стояхте до късно на дивана. Спомням си смеха и прегръдките ви през всичките тези години. Спомням си и деня, в който мама се върна вкъщи от лекаря и каза, че той е открил някаква бучка на гърдите й. Същата нощ ти излезе в задния двор и плака. Знам, че е така, защото те проследих. Всичко това искам да споделя със Зак – и хубавото, и лошото, и щастието, и тъгата. Помислете за тези неща, моля ви, и знайте, че както татко и мама са създадени да преминат през всичко заедно, така и аз съм създадена да бъда със Зак. Вярвам в това. Не знам защо трябваше да бъде точно той. Никога не бих избрала този начин. Но това е то. И ужасно съжалявам.
Карл, ти имаш своята чудесна, забавна и мила Сара. Тя те обожава още от основното училище и мисля, че не разбираш колко много те обича. Тя те чака с години да я забележиш. Когато бяхме в гимназията, измисляше най-невероятните неща, за да привлече вниманието ти – падаше от някое дърво, когато ти минаваше с колата покрай нея, изпускаше учебниците си в краката ти. Двете със Сара учехме заедно през нощта, когато тя разбра, че си поканил Джени Стоун на бала си. През тази нощ много плака. Беше я наранил жестоко. Сега аз ще нараня всички вас, като отида при Зак. Сара въпреки това те обичаше. Моля ви, и вие ме обичайте, когато болката утихне. Или поне опитайте.
Тед, мисля, че ти ще си най-ядосаният от постъпката ми и последният, който ще ми прости. Още не си простил на себе си, задето провали брака си, и не можеш да простиш и на Кетрин. Не можеш да простиш и да забравиш, и си хванат в собствения си капан. И най-смешното е, че двамата с тебе обичаме толкова сляпо и силно, че любовта ръководи разума ни. Ти ме обичаш точно по този начин. Знам, че е така. Каза, че ще преминеш и през ада заради мене, и ето сега ще те принудя да го направиш, въпреки че не искам. Но аз не мога да постъпя така, както ти постъпи с Кетрин – да обърна гръб на Зак, който ме обича и се нуждае от мене, и да прекарам живота си в омраза към себе си, защото съм се страхувала.
Когато замина, всички вие ще чуете за Зак ужасни слухове и догадки от журналисти, полицаи и хора, които никога не са го срещали. Толкова много ми се иска да го познавате. Но тъй като това е невъзможно, ще ви оставя нещо от него, което бегло ще ви покаже що за човек е той. Това е копие от писмо, много лично писмо от него до мене. Малка част от писмото липсва, не защото там има нещо, което да ви накара да промените мнението си, а защото тази част се отнася до един човек, на когото и двамата със Зак дължим много за една услуга. Когато прочетете писмото, ще разберете, че той ме обича и е готов да ме защити при всякакви обстоятелства. Ще се оженим веднага щом отида при него.
Написаното се стори на Джули съвсем недостатъчно.