До снощи Зак смяташе, че нещата не могат да се влошат повече. Започнат с бюджет от четиридесет и пет милиона долара и четиримесечен срок за снимки, „Съдба” закъсняваше с един месец до момента и беше надвишил определената сума със седем милиона долара заради многото снимачни проблеми и инциденти, които го съпътстваха още от първия ден.
Сега, след месеци на протакане и злополуки, оставаха само две сцени, но задоволството, което трябваше да изпитва Зак, беше напълно заличено от безумна ярост и той едва я сдържаше, като безуспешно се опитваше да се съсредоточи върху необходимите промени в следващата сцена.
Вдясно от стола му камерата беше нагласена да улови великолепния огненочервен залез на фона на града, чийто силует се очертаваше в далечината. През отворените врати на конюшнята виждаше как работниците подреждат балите сено, как асистентите на осветителя се катерят, за да нагласят светлините, докато операторът им дава наставления. Зад конюшнята, далеч от обсега на камерата, двама от дубльорите преместваха автомобилите с отличителен надпис „Тексаска пътна полиция” на подходящо място за сцената на преследване, насрочена за утрешните снимки. На затревената площ около дъбовата горичка в огромен полукръг бяха паркирани караваните, запазени за изпълнителите на главните роли във филма. Транспарантите им бяха спуснати, а климатиците се бореха с непоносимата юлска жега. В товарните камиони на доставчиците кипеше оживена търговия – продаваха студени напитки.
Снимачният екип и актьорите бяха опитни професионалисти, свикнали да чакат с часове само за няколко минути снимачно време.
При нормални обстоятелства същите тези хора, които сега се тълпяха неспокойно около импровизирания бюфет, се навъртаха около Зак, за да се пошегуват или да поговорят за партито, което се организира при приключването на снимките. Обаче след случилото се предната вечер никой не разговаряше с него, освен по необходимост, и никой не очакваше заключително парти.
Днес всички членове на екипа се държаха на разстояние от него. Явно се бояха от следващите няколко часа. В резултат на това наставленията сега се даваха отсечено, нервно и припряно от всеки, заемащ съответната длъжност, а напътствията се изпълняваха припряно както винаги, когато хората бързат да завършат нещо неприятно.
Зак долавяше съчувствието на тези, които го обичаха, задоволството на онези, които не го харесваха или бяха приятели на жена му, жадното любопитство на безразличните към него.
Разбрал със закъснение, че никой не е чул нареждането му да отстранят конете, той се огледа за асистент-режисьора и го видя застанал на поляната с ръце в джобовете и вдигната нагоре глава – наблюдаваше излитането на един от хеликоптерите.
Полетът до лабораторията в Далас беше ежедневен. Там отнасяха заснетата филмова лента за проявяване. Хеликоптерът се завъртя и разпръсна вихрушка от прах и мръсотия, като запрати вълна горещ пясък право в лицето на Зак.
— Томи! – извика с раздразнение той.
Томи Нютьн се обърна и изтича към него, като изтупваше праха от късите си панталони. Нисък на ръст, с рядка кестенява коса, светлокафяви очи и очила с метални рамки, трийсет и пет годишният асистент-режисьор имаше чувство за хумор и неизчерпаема енергия. Но днес дори и той не успя да разведри обстановката. Стиснал под мишница папката си, в случай че се наложи да нанася бележки, попита:
— Извика ли ме, Зак?
Бенедикт вдигна поглед и рязко нареди:
— Нека някой да премести тия коне по посока на вятъра!
— Както кажеш, Зак.
Дъг Фарлоу – главният сценичен работник, даваше наставления на хората си как да нагласят около конюшнята подвижна ограда за добитъка за утрешните снимки.
— Дъг! – прозвуча от говорителя гласът на Томи. – Кажи, Томи.
— Накарай онези от ранчото да преместят конете на южното пасбище.
— Мислех, че Зак ги иска за следващия кадър.
— Променил е решението си.
— Добре, ще се погрижа за това. Да започваме ли разместването на мебелите в къщата или Зак иска да ги зарежем?
Асистент-режисьорът се поколеба, погледна към Зак и повтори въпроса на Дъг.
— Зарежете ги – отсече той. – Не ги пипайте до утре. Може да възникне проблем, а не искам да губя повече от десет минути за смяна на декора.
Томи предаде отговора на Дъг Фарлоу, понечи да си тръгне, но се спря и изрече колебливо:
— Зак, вероятно точно сега не си в настроение да чуеш това, но нещата ще се развият… доста трескаво довечера и може би това е последната възможност да ти го кажа. – Зак вдигна поглед и Томи, бързо продължи: – Заслужаваш още два „Оскара” за този филм, Зак. Някои от сцените, в които участваш и които направиха Рейчъл и Тони под твое ръководство, са впечатлили екипа… Не, не преувеличавам.