Дните се сливаха със седмиците и преминаваха в трескава работа. Джули постепенно започна да си възвръща самообладанието. Имаше дни, когато наистина успяваше да не мисли поне четири-пет часа за Зак. Имаше нощи, в които не препрочиташе единственото писмо от него, преди да заспи, и утрини, в които не лежеше будна, не гледаше със сухи очи в тавана, потънала в спомени.
Пол прекарваше всеки уикенд в Кийтън. Отначало отсядаше в местния мотел, но по-късно по покана на родителите й започна да преспива в дома им и целият град заговори, че агентът на ФБР, който е дошъл в Кийтън да арестува Джули, се е влюбил в нея. Но тя отказваше да мисли за тази възможност. Не искаше да я приеме, защото това означаваше да му каже, че си губи времето. Искаше да го вижда. Трябваше да продължи да се среща с него, защото той я караше да се смее. И защото й напомняше за Зак. На шестата седмица, прекарана в Кийтън, търпението и въздържаността му започнаха да се изчерпват. Бяха ходили на кино заедно с Тед и Кетрин и Джули беше поканила всички в къщата си на кафе. Когато останаха сами. Пол хвана ръцете й и я изправи на крака.
— Прекарах чудесен уикенд – каза и шеговито добави, – въпреки че ме накара да играя футбол с група недъгави деца, които ме оставиха без дъх.
Тя се усмихна.
— Харесва ми, когато ми се усмихваш – прошепна той. – И за да съм сигурен, че ще се усмихваш винаги когато си помислиш за мене, ти купих нещо.
Бръкна в джоба си, извади плоска кадифена кутийка и я пъхна в ръцете й. Джули я отвори. В нея имаше мъничък златен палячо с очи от сапфири, който висеше на дълга красива верижка. Бавно измъкна верижката и тогава забеляза, че палячото мърда с ръце и крака. Тя се засмя.
— Красив е – каза. – И смешен.
— Добре. Тогава да свалим тази верижка и да го пробваме – каза той, като забеляза тънката верижка под яката й. Джули се вкопчи в нея, но беше твърде късно. Пол вече я беше свалил и беше видял венчалната халка, която Зак носеше в джоба си в Мексико.
Като проклинаше шепнешком, той сложи ръце на раменете й.
— Защо? – попита я. – Защо се самонаказваш, като носиш това? Ти постъпи правилно, като го предаде!
— Знам – отвърна младата жена.
— Тогава забрави го, по дяволите! Той е в затвора и ще остане там до края на живота си. Ти имаш свой живот – живот, който трябва да бъде запълнен от съпруг и деца. Това, от което имаш нужда, е мъж – гласът му омекна, а ръцете му се плъзнаха по нейните – мъж, който да те отведе в леглото си и да те накара да забравиш, че някога си била в леглото с него. Не го отричай, Джули, знам, че е така. Но това няма значение за мене.
Тя вдигна брадичка и с достойнство каза:
— Когато престане да има значение и за мене, тогава ще бъда готова за друг. Но не и преди това.
Обзет едновременно от разочарование и възхищение, Пол погали брадичката й.
— Господи, колко си упорита! Какво ще стане – попита я, – ако се прибера в Далас и никога повече не се върна?
— Ще ми липсваш много.
— Сигурно си мислиш, че засега ще се задоволя с това – отбеляза с раздразнение, защото добре знаеше, че е точно така.
В отговор тя се усмихна хитро и кимна.
— Та ти си луд по гозбите на майка ми.
Той се засмя и я притегли към себе си.
— Луд съм по тебе. Ще се видим следващата седмица.
ПЕТДЕСЕТ И СЕДМА ГЛАВА
— Сигурно има някаква грешка – Емили Макданиелс премести поглед от съпруга си към неговия счетоводител. – Баща ми никога няма да купи акции или да инвестира средства в нещо, свързано с Остин.
— Фактите доказват обратното, госпожо Макданиелс – меко отбеляза Едвин Феърчайлд. – През последните пет години той е инвестирал над четири милиона долара от вашите средства в „Ти Ей Продакшънс”, която е собственост на Остин. Съвсем законна компания, уверявам ви, въпреки че със сигурност не е печеливша и е лош избор от страна на баща ви, тъй като Остин очевидно е използвал парите за лични цели. От страна на баща ви всичко е наред. Той е купил акции за вас, те са на ваше име. Повдигам този въпрос само защото смятам, че е време да продадете тези акции на наследниците на Остин, ако изобщо се съгласят да ги купят. Ще трябва да ги продадете съвсем евтино, за да намалите загубите при следващото плащане на данъци.
— Какво казва баща ми за тези лоши инвестиции?
— Не е моя работа да обсъждам или поставям под въпрос преценката му. Той е поел грижата за вашите средства още от времето, когато сте били дете, доколкото знам, и инвестирането на парите ви е негово изключително право. Това засяга само вас и него. Единствената причина, поради която се намесвам сега, е, че от години аз се занимавам с финансовите въпроси на съпруга ви и сега, след като сте женени, възниква въпросът за общо плащане на подоходния ви данък.