— Баща ми по всяка вероятност не е имал представа, че „Ти Ей” е на Тони Остин – заяви Емили.
Феърчайлд повдигна вежди и ясно показа, че не смята така.
— Ако предпочитате да вярвате в това…
— Въпросът не е в какво предпочитам да вярвам. Въпросът е, че баща ми трябва да е бил подмамен да купи акции в компанията на Тони… по много хитър начин. Той презираше този човек.
— Не разбирам как може да е бил подмамен – спокойно се намеси съпругът й, тъй като знаеше колко е чувствителна по отношение на баща си. – С Едвин разговаряхме по въпроса днес по телефона. Няма съмнение, че баща ти е купил акциите направо от Остин.
— Защо мислиш така?
— Защото акциите на „Ти Ей” не се продават на фондовата борса. Както спомена Едвин преди малко, това е частна компания и единственият начин да се закупят акции от нея е чрез Остин или чрез негов представител.
— Има ли той някакви представители?
Едвин Феърчайлд поклати глава, сложи очилата си и затърси фотокопие от някакъв документ.
— Със сигурност не е харчил средства за някого, който да го представя или изобщо да работи за него. Остин е бил единственият служител, директор и акционер.
Свали очилата си, погледна тежкия златен „Ролекс” на китката си и каза:
— Минава шест часът. Нямах намерение да ви задържам толкова, но поне обсъдихме всичко. Ако възнамерявате да продадете акциите си на наследниците на Остин, колкото по-скоро се свържете с тях, толкова по-добре. Когато ме уведомите за решението си, ще мога да оформя данъчните ви задължения за следващата година.
— Не разбирам нищо от финанси и данъци – обърна се към двамата Емили. – За това винаги се е грижил баща ми.
— Тогава по-добре да обсъдите въпроса за акциите на компанията с него. През последните пет години двайсетина пъти е закупувал акции – може би е мислел за някаква печалба, за която ние не знаем. Може би той ще ви каже дали не е по-добре да задържим още малко продажбата на акциите.
Емили стисна ръката му.
— Благодаря ви, господин Феърчайлд. Ще последвам съвета ви.
— Преди да си тръгнете – каза счетоводителят, – искам да поясня, че във всяко друго отношение баща ви се справя отлично по отношение на финансите ви. Направил е добри инвестиции с парите ви и е водил отчет за всяко похарчено пени през последните петнайсет години, включително и за парите, вложени в „Ти Ей Продакшънс”.
Емили остро отвърна:
— Нямам нужда от вашите и от чиито и да е уверения, че баща ми е действал в мой интерес. Винаги го е правил.
В колата тя наблюдаваше как съпругът й умело управлява лъскавото БМВ през пиковите часове на движението.
— Бях груба с него, нали?
Дик й хвърли развеселен поглед, когато спряха на светофара.
— Просто се отбраняваше, не беше груба. Но ти винаги го правиш, когато се отнася до баща ти.
— Знам – въздъхна тя. – Но си имам причина.
— Ти го обичаш, а той е посветил живота си на тебе.
— Има и друга причина. Преди време общоизвестен скандален факт беше, че повечето от родителите на децата-звезди похарчват и дори ограбват всеки долар, който децата им спечелват. Баща ми правеше точно обратното. Въпреки че сега има закони срещу подобни постъпки, все още съществуват много хора, които смятат, че баща ми живее на мой гръб, и то доста охолно.
— Тези хора очевидно не са виждали къде живее, иначе нямаше да мислят така. Стените не са боядисвани от десет години, а и мебелите се нуждаят от смяна. Броят на отрепките в квартала все повече се увеличава и след няколко години няма да е безопасно да се живее там.
— Знам, но той не обича да харчи пари. – Като се върна към предишната тема, тя продължи: – Не можеш да си представиш колко унизително е било понякога за него да бъде мой баща. Още си спомням, когато преди пет години отиде да си купи кола. Продавачът беше доволен, че ще му продаде шевролет, докато не се появих аз да помогна на татко при избора на цвета. В момента, в който човекът разбра коя съм и кой е баща ми, той каза с гаден, арогантен глас: „Това променя нещата господин Макданиелс! Сигурен съм, че дъщеря ви би желала повече този модел, нали миличка?”
— Ако мнението на хората е интересувало баща ти – каза Дик, забравил да прикрие неприязънта си към този човек, – можел е да си намери някоя добра, почтена работа, освен тази да се грижи за своята малка Емили. Тогава може би щеше да има с какво да се занимава, вместо да се напива и да се самосъжалява, защото малката му дъщеря е пораснала и се е омъжила.